Стопанствата на двама бивши съученици са позиционирани едно друго, но между тях няма нищо общо. На едното виждаме зареден парк с трактори и плугове, които се грижат за безкрайните златни полета на своя собственик, а от другата страна няма нищо, само една жена, която бере малини в изгарящото слънце, пише EurActiv.
 
Това е статия за българското земеделие и актуалната картина в момента. Статията представлява общото изложение на специалистите от EurActiv и на журналистите Нина Лампарски и Диана Симеонова, които списват статии в агенция Франс Прес. 
 
Според тях България разпределя по особен начин субсидиите, които получава от Европейския съюз по ОСП, като близо 75% отиват при едрите стопани в сектора. До момента България, която се присъедини към блока през 2007 г., е една от малкото европейски държави, която не е поставила лимит за получаване на субсидии за единица площ от едно лице. 
 
EurActiv посочва, че в момента едрите земеделци присъстват в картината на стопанския сектор у нас. Тези, чиито среден размер на стопанството е около 2,430 хектара или близо 10 пъти повече от средното ниво за Европа, което е 250 хектара, по данни на Института за икономически изследвания у нас.
 
Критиците твърдят, че този модел е изкривил земеделието в България, като възнаграждава тези, които контролират най-голяма площ земя.
 
"Някога бяхме известни с това, че изнасяме бяло саламурено сирене. В момента изнасяме пшеница и внасяме мляко и месо, колкото до родните зеленчуци – те изчезнаха от пазара", обясни пред EurActiv Огнян Боюклиев, експерт от Института за икономически изследвания.
 
В свой доклад Боюклиев твърди, че фондовете са концентрирали земята в ръцето на няколко милионера, които усвояват и субсидиите. Около 100 холдинга получават 75% от европейските помощи, които засега са 380 млн. евро само за 2016 г.
 
„Нека дам пример, да кажем, че обработвам 30,000 хектара земя, нека ги умножим по 150 евро на хектар... получената сума е огромна. Сега вече имате идея за това какви пари взимат фермерите в страната, като България. Това са големи... големи пари!“, допълни експертът. 
 
Други наблюдатели на ставащото пък обвиняват правителството в създаването на стимули за политици и земеделски организации, които да използват системата.
 
„Европейските субсидии изкривиха пазара и земеделците обърнаха получаването на помощи в източник на допълнителен доход, с който да си купуват нови жилища и автомобили“, коментира Николай Вълканов е анализатор и управител на ИнтелиАгро пред EurActiv.
 
По-рано тази година България въведе годишно ограничение за получаване на максимална субсидия от 300 000 евро на кандидат. Според експерти обаче това просто е накарало едрите земеделци да регистрират отделни ферми на имената на своите служители и по този начин да продължат с източването на субсидиите. 
 
EurActiv цитира едри зърнопроизводители, според които техните усилия са върнали живота  огромни земи, които са били изоставени след падането на комунизма. Според тях субсидиите са тяхната награда за усилията им и риска, който са поели. 
 
ЕК: „Разпространяването на едромащабни стопанства е дълготрайна тенденция, която се наблюдава не само в рамките на ЕС, предвид на това тези данни не трябва да бъдат етикетирани, като резултат от ОСП.“