Ангел Вукодинов е председател на Контролния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).
 
 
- Г-н Вукодинов, какво според Вас спечели българското земеделие за 10 години в ЕС? 
 
- Не можем да крием, че спечелихме средства, които дадоха възможност за модернизация на земеделските стопанства и по отношение на цялата технология, защото тя не се изразява само в машините – те са само част от тази технология. На база на опита, който се натрупа през годините, успяхме да издигнем българското земеделие на едно доста по-високо равнище от това, което беше преди 20 години.
 
Научихме се да се конкурираме открито и с всички видове производители. Конкуренцията, независимо, че е тежка, е тази, която ражда прогреса. Вярно е, че сме поставени в малко неравностойна ситуация и се конкурираме със старите страни-членки, а и някои нови, които имат доста по-добро подпомагане и не сме в еднакви условия – това може би загубихме.
 
Като цяло конкуренцията доведе до там, че нямаме лесен пазар за нашата стока и при едно свито потребление се налага постоянно да търсим нови алтернативи, така че да можем да имаме печеливши резултати от нашата дейност. 
 
- Някои хора смятат европейските субсидии за положителни, а други за отрицателни, но все пак помогнаха ли ни те, да имаме земеделие, подчинено на модерните технологии в България? До каква степен родните земеделци внедряват и приемат иновациите в своите стопанства, според Вас?
 
- Субсидиите като икономическа категория са доста спорни и те много често нанасят вреда. Когато има неравнопоставени условия между различните видове бизнеси нещата са изкривени. В нашия случай субсидиите изиграха положителна роля, защото колегите инвестираха тези средства в иновации, в нови технологии, в нови машини.
 
По Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) също влязоха доста средства и се използваха доста умно от болшинството от земеделските производители. Проблемът е, че европейските субсидии не са еднакви за страните-членки.
 
Другият проблем е, че в България, особено в последния период, се насочи доста внимание към обвързаната подкрепа, но за съжаление тя не е обвързана с реални резултати и много често имаме кухи схеми, които целят само и единствено да източат набързо средствата. 
 
- Каква трябва да е позицията на България за новата ОСП предвид това, че следващата година ще председателстваме Съвета на ЕС?
 
- Това, че сме председатели не знам дали ще ни даде много предимства. Ние трябва да искаме запазване на директните плащания и по-голяма прозрачност. Всеки земеделски производител се превърна в заложник на честите хватки, които се прилагат по целия административен път, който трябва да измине и се отделя много време и ресурс да се занимава с тази бюрокрация, вместо да насочи усилията си към ефективно производство. България трябва да иска равнопоставеност между всички страни-членки, за да няма изкривявания.
 
- Накъде отива българското земеделие?
 
- В българското земеделие липсва планиране. Това в момента се дължи на стечение на обстоятелства и на фактори. За добро или за лошо, земеделието ще се развива по начина, по който се развиваше в последните 10 години. Световните тенденции са такива, че ще се работят все по-окрупнени площи, ще се разчита все повече на автоматизация и механизация, на съвременни технологии, които намаляват човешкия фактор. Трябва да се борим за това хората да искат да живеят и работят в страната ни и така българското земеделие ще върви напред.
 
- Според Вас каква е формулата за успешен агробизнес в България?
 
- Никъде няма писана формула, по-скоро трябва да се каже какво сме извлкли ние като опит. Трябва постоянство, а то трябва да бъде допълнено с надграждане. Надграждане на технологиите, на самите стопанства, на квалификацията на хората, на доверието, което трябва да имаме  в един екип.
 
Колегите, които са успели да направят тези неща, днес ги виждаме като успешни предприемачи. Всичко това няма да го има ако липсва постоянство, а за да има постоянство, трябва да има любов към това, което се прави. 
 
 
- А как се предпазвате от непредвидените ситуации? Застраховате ли продукцията си?
 
- Да, застраховаме. Но истината е, че в България моделът не работи достатъчно добре. Условията по застраховане са доста неприемливи. Много често застрахователите не са обективни и се получава разминаване в оценките. Не са правилни за пострадалата продукция. Някои цени са прекалено високи и така се обезсмисля застраховането. Затова и процентът на застрахованите площи е доста нисък. 
 
- Как се справяте с растителната защита и какви семена използвате?
 
- При слънчогледа работим с Ел Джи и Пионер, при царевицата работим с Пионер. За пшеницата все още ползваме доста сериозен процент българска селекция - Генерал Тошево и Садово, имаме и западни сортове. Постоянно правим опити върху нашите полета и отделяме тези сортове, които са добри за нашите условия. 
 
- На кои марки машини се доверявате?
 
- Навремето започнахме с машините на Case и в момента продължаваме да ги използваме. Също така работим и с New Holland. 
 
 

© 2017 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!