При близо 80% от млечните проби, излседвани в изпитателната лаборатория при ОДБХ София-град, са установени несъответствия. Това съобщиха от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за Фермер.БГ.
 
 
Във връзка с поетите ангажименти на България за подобряване качеството на суровото краве мляко беше разработен  план за действие за укрепване на схемата за тестване на качеството на суровото мляко, който се изпълнява от месец март на 2016 г. Като изпълнение на плана, в сила влезе Наредба 2, която регламентира контрол на сурово краве мляко и по силата на която животновъдите се задължават всеки месец или два пъти месечно да изследват продукцията си.
 
За целите на официалната оценка пробите бяха изпращани за изследване в двете изпитателни лаборатории в системата на БАБХ – Хасково и София-град, акредитирани за изпитване на сурово мляко по инструментални методи.
 
По данни на агенцията, за периода от март до май, изпитателната лаборатория при ОДБХ Хасково е изпитала 40 броя проби, взети по официален контрол, при които са установени 21 несъответствия и 2223 броя проби, взети по самоконтрол от бизнес операторите с храни, при които са установени 592 несъответствия. Изпитателната лаборатория при ОДБХ София град  пък е изпитала 105 броя проби, взети по официален контрол, при които са установени 78 несъответствия и 940 броя проби взети по самоконтрол от бизнес операторите с храни, при които са установени 439 несъответствия
 
Съгласно изискванията на наредбата, суровото мляко се изпитва по следните показатели: общ брой микроорганизми (ОБМ), общ брой соматични клетки (ОБСК), инхибитори, точка на замръзване и маслено съдържание
 
 
Физико-химичните показатели точка на замръзване и маслено съдържание служат за доказване на валидността на пробите и на практика показват дали тези проби не са манипулирани преди постъпване в лабораторията. Пробите се считат за валидни при отрицателен резултат от изпитване за инхибитори и стойности от изпитване за физикохимични показатели, съгласно изискванията на наредбата.
 
Невалидни проби (показали резултат извън параметрите) не се допускат за изчисляване на средногеометрични стойности по показателите ОБМ и ОБСК.
 
Според браншът тези цифри са породени по-скоро от неправилно вземане на пробите или заради неподготвеността на фермерите с новите условия.
 
„Колегите не са подготвени за това, което се случва в момента. Ние се опитахме да разгласим информацията затова какви са новите изисквания по наредба 2. В момента ситуацията е стресова, защото фермерите наистина не бяха подготвени. Не мога да коментирам на какво се цифрите, но може би роля играе неправилно взимане на пробите или неправилното им съхранение, докато стигнат до определената лаборатория. Не мисля, че в момента някой фермер ще тръгне да слага добавки в млякото, за да излезе пробата му невалидна“, коментира Рангел Матански, член на УС на Националния съюз на говедовъдите в България (НСГБ) за Фермер.БГ.
 
В Наредба 2 особена роля играят и пробовземачите.
 
„Пробовземачът е от особена важност. Според мен те трябва да са хора, на които фермерите имат вяра или самите фермери да бъдат пробвземачи, тъй като последствията са за самите тях. Както е записано в наредбата, пробовземачът не носи никаква отговорност, не може и да му се вмени такава, защото няма как да се докаже, че той е взел некоректно пробата или самото мляко е компрометирано, или пък в лабораторията е имало някакъв проблем при изследване на пробата. На лице са много проблемни моменти, като всички те са на гърба на фермера“, категоричен е Матански.
 
Това, което предстои е изследване на стопанствата с 1 до 9 дойни крави.