България трябва да засили обвързаната подкрепа в новата ОСП (ВИДЕО)

Нашата базова позиция за структурата на ОСП във връзка с директните плащания и обвързаната подкрепа е, че ние трябва да направим всичко възможно да засилим още малко обвързаната подкрепа, в рамките на първи стълб. Това казаха заместник-министрите на земеделието и храните Васил Грудев и Свилен Костов в интервю за Фермер.БГ по време на Шестия национален агро семинар на Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). С тях разговаряме още за Кодекса на земята, промените в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи и бъдещата визия на земеделието у нас.

Г-н Грудев, кои са най-неотложните въпроси, които този, който поеме поста след вас, трябва да свърши на първо място? 
Няколко примера ще ви дам, стартирали сме някои мащабни политики, г-н Костов може да ви разкаже и за Кодекса на земята, а аз мога да ви говоря за всички планове и графици, които сме направили за отварянето на приеми през следващата година. Работата с европейски проекти е такава, която не търпи вакуум, всяко едно забавяне в момента на стартиране на определени приеми или на генезиса на дадени мерки, ще доведе до години забавяне в последствие, така че работата – такава, каквато сме я заложили и структурирали (например в индикативните графици за отваряне на приеми и т.н) са неща, които чрез публичността, която сме им дали, се надявам, че каквото и да се случва в политически аспект, няма да бъдат пренебрегнати и ще продължат да се спазват в този график. 

Г-н Костов какво не можахте да постигнете, а бе заложено в плановете ви за бъдещата визия на сектор „Селскостопанство“? 
Г-н Грудев спомена Кодекса за поземлените отношения – това е една изключително амбициозна цел, която си поставихме като ръководство на МЗХ, защото наличието на добра законова рамка – стабилна и с изяснени отношения между всички засегнати страни, е основа за едно устойчиво развитие – това е най-важната предпоставка за устойчиво развитие на сектора. Наличието на толкова много промени в текущо законодателство показва, че то категорично не отговаря на исканията на тези, които трябва да се възползват от това законодателство. Ние започнахме работа по Кодекса, разбира се, земеделската земя и въобще земята има един особен статут в мисленето на всеки един българин и той трябва да бъде отразен в това законодателство. Тук става въпрос и за неприключилия на места процес по възстановяване на земите в реални граници и въобще цялостната политика, която е водена през последните 20 години и на места не е най-правилната. Така че Кодекса на поземлените отношения не е нещо, което може да бъде затворено в рамките на един мандат. Ние поставихме началото, надявам се през месец януари да имаме и основната структура – гръбнака на този кодекс, който да бъде предмет на обществено обсъждане – първо с бранша, а след това и обсъждане в рамките на общестото и едва след това да бъде обект и на парламентарно обсъждане, защото без диалог, без да се отчетат всички заинтересовани страни, няма как да имаме работещ закон. 

Вие отворихте темата за Кодекса на земята, затова нека да кажем кои ще са предимствата му? 
Предимствата преди всичко ще бъдат във връзка с устойчивото земеделие. Много са елементите, които виждаме, като необходимост от промени в текущото законодателство, касаещо поземлените отношения. На първо място Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), определянето на отношенията между арендатори и ползватели/собственици, определянето на особения статут на земеделската земя, която има стойност, като капитал поне в рамките на една стопанска година. Същевременно големият брой законодателни норми, които в различни форми действат в момента – закони, наредби, правилници и т.н и понякога си противоречат помежду си. А за да могат да работят те в синхрон, трябва да са в рамките на един общ закон, който да дава основите за земеделието в България. 

А относно неправомерното ползване на земеделска земя, ще се справи ли Кодекса и с този проблем? 
Разбира се това е един от проблемите, които и в момента решаваме, но при всички положения, би могло да се разработи по-добра процедура за неправомерното ползване на земеделски земи, въпреки че трябва да кажа, че нямаме сериозно отчитане на проблеми с неправомерното ползване, особено откакто субсидиите, се фокусираха и бяха разпределени само между хора, които доказват правото си на ползване и мисля, че постепенно решаваме и този проблем. 

Г-н Грудев, според вас каква трябва да бъде дългосрочната визия за развитие на сектор „Земеделие“? 
Дългосрочната визия, за добро или за лошо, трябва да следва рамките, заложени в Общата селскостопанска политика (ОСП). Земеделието е един от секторите, който е почти изцяло регулиран от европейското законодателство. Така че развитието трябва да бъде в тази посока. Дали това ще стане чрез способите, чрез финансовите инструменти на ОСП, които следва да претърпят своята модификация, тъй че да отговорят и на текущите предизвикателства, но и на бъдещи такива, защото в момента сме свидетели на много кризи, на които ОСП няма отговор и това са ценовите кризи, кризите с търсене и достъп до родни пазари. Така че предстоящата и по-сериозна работа е свързана именно с активно участие в и върху дизайна на новата ОСП, заедно със земеделския бранш. 

Оторизират плащанията на 50 000 бенефициенти по СЕПП преди Коледа

Г-н Костов, малко по рано споменахте за ЗСПЗЗ. На 9 ноември проведохте работна група с животновъди във връзка с техните желания за промяна на закона, постижими ли са те според вас и кога да очакваме проекта на ЗСПЗЗ за обществено обсъждане? 
Това беше втората среща от поредицата, която работната група по промените в ЗСПЗЗ, проведе. Причината за създаването на тази работна група е въведената през лятото забрана за сключването на споразумения за земеделски земи с начина на трайно ползване, пасища, мери и ливади, и трайни насаждения. Причината поради която бяха въведени подобни ограничения е свързана със значителния брой злоупотреби от страна на неживотновъди, които под формата на споразумения, се сдобиваха с правни основания за постоянно затревени площи и ги заявяваха за подпомагане. На базата на анализ, който изготвихме, след като бяхме сезирани от някои животновъдни организации, че има проблем с тази промяна в закона, се оказа наистина, че през 2016 година, подадените заявления и съответно, регистрираните правни основания за пасища, мери и ливади, тип споразумения, са може би около 70% от хората, които не са животновъди т.е те не би следвало да получават някаква преференция от държавата за заявяването на този тип земя, която е насочена изцяло към животновъди и такава е и политиката на МЗХ, като това бяха и причините за промяна на закона от 2015 г., с които ОПФ И ДПФ се предоставям с предимство на животновъда.

А що се отнася до останалите?

Разбира се оставащите 30% имат своето право, защото не може под общ знаменател да сложим всички и да кажем, че например, който прави споразумения, е недобросъвестен кандидат. По тази причина работната група разработи една процедура – много тежка, от гледна точка на администрацията, която ще се прилага, но все пак възможна, при която право на споразумения имат само животновъдите и то при съответното съотношение – животински единици към пасища, която е разрешена по закон от отношение на публичния фонд. Тези изменения малко трудно се написват в законодателен вид, защото е наистина сложно като материя, въпреки това обаче ние ще сме готови и в рамките на следващата седмица и ще бъдат публикувани за обществено обсъждане тези разпоредби и предложените от нас промени, с които на животновъди се дава възможността да сключват споразумения за пасища, мери и ливади. 

Площи, като бели петна, които фермерите ще получат, ще се изчислят на база на животните, които те притежават към 31 юли на предходната година, но тук възникват и техните опасения, предвид на това, че краят на стопанската година е 30 септември, а площите ще се изчисляват на база на животните към 31 юли... Заложен ли е друг период в проекта на ЗСПЗЗ или е оставена същата дата? 
Нашето предложение за 31 юли беше свързано с това самото изчисление на съотношението да става в най-близката възможна дата, преди сключването на съответното споразумение, защото знаете в момента в ЗСПЗЗ обществените земи (това са ОПФ И ДПФ), се разпределят за следващата стопанска година на базата на отглеждания брой животни към 1 февруари от годината, предхождаща стопанската година. Тук имаме един период от 7 месеца между проверката за налични животни и реалното стъпване в правото на ползване на тези земи от стопанската година. По отношение на споразуменията решихме да изтеглим тази дата напред и тя да е 31 юли, така че тя да е по-близо до началото на стопанската година. Разбира се датата може да бъде сложена и в началото на стопанската година – няма проблем да сложим 1 октомври, като дата, но това пък би затруднило процеса по споразумяване, тъй като в общия случай, тече между 1 месец и 1 месец и половина. Затова и предложената дата бе 31 юли. Ние ще я поставим като елемент от общественото обсъждане, разбира се в хода, ще съберем и други мнения, така че наистина да изберем правилната дата, която би била изгодна за всички. 

Г-н Костов, мисли ли се в посока за стимулиране или санкциониране на собствениците, които отдават или обработват земята си, тъй като в момента няма санкции за неподдържане в добро състояние на масивите, по начина на трайно ползване?
В текущото законодателство не е предвидена подобна санкция т.е ако някой не обработва земята си и не желае да я остави под наем или под аренда – никой не може да го задължи. Това е правото на собственост. От гледна точка на концепцията ни за Кодекса на земята е свързана с изискването, че земеделската земя, като актив, тя следва да бъде обработвана. Тя запазва своите качества когато се използва по предназначение и наличието на пустееща земя не е в интерес на държавата, като цяло. По тази причина имаме идеи как да оползотворим този ресурс, но при всяко положение това няма да е свързано с нарушаване на правото на собственост на всеки един гражданин в България. 

Г-н Грудев, сякаш последно време има една тенденция за намаляване на площите със зърно, до какви позитиви или негативи ще доведе това? 
Зърнопроизводството е един процес, който е свързан със ситуацията на пазара, знаете зърното е борсова стока, така че не може да обвързваме под някаква форма и да вадим такива гениални тенденции и заключения. Самият факт, че изминалата стопанска година беше рекордна като добити количества зърно за България, говори за ситуацията на зърнопроизводството. Ако въпросът ви е свързан от гледна точка на това, че ние насърчаваме диверсификацията чрез включване на различни видове плодове, зеленчуци, животновъдство, като приоритетни отрасли – да, зърнопроизводството не е в приоритетните отрасли нито по първи стълб, нито по обвързана подкрепа, нито по втори стълб в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), но това не означава, че зърнопроизводството намалява. Фактите за миналата година са, че имаме рекордни количества добив на зърно. По-скоро тенденцията е към диверсификация на културата и бягане от монокултурното отглеждане, което беше един от първите дефекти прилагането на Схемата по единно плащане на площ (СЕПП) през изминалия период. 

Г-н Костов, срещате ли проблеми при организирането на изплащанията по СЕПП, тъй като в разговори със земеделци, повечето от тях имат чувството за едно забавяне? 
Напротив, аз бих казал, че тази година за първи път сме създали организация, с която през месец декември да изплатим СЕПП, тъй като в последните години най-рано плащанията стартираха в края на януари-февруари, а някой път и през месец март и всъщност ние за първи път плащаме толкова рано базовото плащане. Това е прецедент и е свързано с много сериозна работа и в МЗХ, и в ДФЗ, така че наистина да гарантираме не само навременното, но и правомерното плащане на тези субсидии. 

Г-н Грудев, много култури отпаднаха от приоритетния сектор, като тук визирам подмярка 4.1, в последния момент, нужно ли беше подобно орязване? 
Една голяма разлика – няма намаление на допустимите култури, има прецизиране и намаляване на тези култури, които са в чувствителни приоритетни сектори. Но нека първо да се върнем на това кое считаме за чувствителен сектор, защото тук въпросът ви касае, предполагам, тези проекти, които са за отглеждане на видове култури, обект на приоритетния сектор, за да могат да получат допълнителен приоритет, при тяхното разглеждане. 

Финансират проекти и с 34 точки по първия прием по мярка 4.1

Точно така ... 
Това са основно плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури, сектор животновъдство. Прецизирането на списъка за допустимите култури е на база на това (и на анализа, който извършихме през последните 2 години, при прилагане на новата ОСП) кои от тях се намират все още в чувствително положение и кои не са. Примерите, които винаги даваме тази година са с тиквите и с орехите. Те ясно показват, че сме надхвърлили онова ниво, при което ние не може да твърдим, че вече специално тези видове производства са в чувствителната зона и имат необходимост от допълнително подпомагане. Така че анализирането на списъците на приоритетните сектори е изцяло на база на това какво се случва и как се развива земеделския сектор на тези видове култури и няма как да си позволим и ние да продължим да подпомагаме, и да третираме, като чувствителни сектори, тези видове култури, които не отговарят на изискванията за чувствителни сектори. Така че намалението на списъка е изцяло на база на анализа в частта си как се развиват отделните производства, по отделните видове култури, на база на подпомагането, извършено през последните 2 години. Там, където имаме огромен ръст (за тиквите и орехите примерите станаха нарицателни) не е необходимо да продължаваме да ги третираме, като чувствителни сектори. В нашата политика нека не слагаме стигмата кое е хубаво и кое е лошо, просто има числа, когато за дадено производство имаме 100 пъти или 200 пъти увеличение на засетите площи, това означава едно единствено нещо, че този подсектор не е чувствителен и няма необходимост от това допълнително подпомагане. Това съвсем не означава, че производителите, които се занимават с това производство, са направили някакви опити за получаване неправомерно на подпомагане, съвсем не е така, но просто ние трябва да реагираме на това как влияе подпомагането на отделните сектори – нищо повече.