При проверките на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) за съдържание на генно модифицирани организми в храните, има няколко единични случая. Това каза Ивайло Попов, координатор на направление „Храна и земеделие“ в екологичното сдружение „За земята“. 
 
 
По думите му голямата консумация на ГМО става чрез фуражите - над половината фуражи в страната съдържат ГМО заради влаганата соя.
 
„Има много слабо присъствие на ГМО в храните, а производителите нямат интерес и се стараят да избягват такива продукти. През 2016 г. е открит един случай с ГМО, но не се знае колко процента, тъй като партидата соя изчезва от търговската мрежа и БАБХ не успява да направи референтен тест“, обясни Попов. 
 
Той допълни, че в момента соята и царевицата са най-тестваните продукти, защото при тях има най-голяма вероятност за наличие на ГМО.
 
„Ако има ГМО в дадена храна, агенцията изяснява с лабораторни анализи дали съдържанието е под или над 0,9%, тъй като това е прагът, над който това се изписва на етикета“, добави Попов. 
 
Той обясни, че за последните 5 години - периодът 2011-2016, броят на тестове, извършени от БАБХ за наличие на ГМО е намалял, но за сметка на това се е увеличила ефективността, заради разработената методика за оценка на риска. 
 
„Половината от тестваните фуражи съдържат ГМО, което е разрешено от законодателството на ЕС, но тук се появява проблемът, че самите потребителите не са информирани за това“, коментира Попов.
 
 
По думите му някои европейски производители са предприели инициатива за доброволно означаване, че произвежданите от тях животински продукти са от ферми, в които не се ползват ГМО фуражи. По този начин се налага проследяване на цялото производство, защото тестовете на млякото и месото ще са недостатъчни. 
 
"Българска търговска верига е проявила интерес към продажбата на продукти с етикет „без ГМО“, но за да се случи това, трябва да бъде разработен стандарт, което може да стане след година, година и половина след приемането на Закона за храните. До тогава санкциите за открити ГМО в храните трябва да са по-високи, отколкото сега е записано в проекта. Очакваме през лятото законът да бъде внесен и да е факт най-рано през есента", каза още Попов.