Георги Йорданов е земеделски производител, стопанството му е около 10 000 декара и се намира в Сливенско. Отглежда слънчоглед, пшеница, рапица, царевица и нахут. Той е носител на наградата „Еврика“ за млад фермер за 2014 година. 
 
- Г-н Йорданов, какво според Вас спечели българското земеделие за 10 години в ЕС? 
 
- Българското селско стопанство, в сравнение с европейското, няма абсолютно нищо общо - нито по субсидиране, нито по привилегии. Меко казано, състоянието на българското земеделие, спрямо европейското, е притеснително. Няма как един европейски земеделец, който получава субсидия минимум два пъти над нашата, да го сравняваме с един български земеделец, който първо има наполовина на неговото субсидиране, второ - привилегиите, които получава нямат нищо общо с привилегиите, които получава другия.
 
Да не говорим за цените, които са регламентирани предварително. Всяка година играем на хазарт, защото никой не знае каква ще е цената нито на продукцията, нито на горивото.
 
Трудно е. Състоянието при малките и дребните селскостопански производители е плачевно. Една голяма част от хората, които „чертаят“ земите си, не ги работят изобщо. А уж тези субсидии се дават на хора, които работят, не на тези, които лежат вкъщи и накрая си взимат парите.
 
- Как се отразиха европейските субсидии?
 
- Според мен не се отразиха положително, защото цената на земята скочи четворно, може би и пет пъти над цената, която беше преди да започнат да се плащат тези субсидии. Интересно е какво ще се случи 2020 година, когато намалят или изцяло спрат субсидиите. Тогава ще се разбере кой е истинският земеделец и кой е работил само заради едното субсидиране.
 
- Предвид това, че следващата година ще председателстваме Съвета на ЕС, каква трябва да е позицията на страната за новата ОСП?
 
- Всеки, който е на отговорна длъжност, трябва да носи българското в себе си, за да можем да изкараме тази държава от този батак, в който са я вкарали други хора, с друго мислене и с други приоритети. Ако всеки един свърши работата си както трябва мисля, че нещата ще се оправят малко, но най-вероятно ще минат няколко поколения, докато нещата се изчистят.                            
 
Според мен субсидирането трябва да бъде на тон. Мисля, че така е справедливо, защото този, който си гледа работата и земеделието, и го гледа заради самото земеделие, той прави всичко възможно, за да изкара по-висок добив. Защото някой фермер може да гледа 100 декара и от тях да изкара 1 тон продукция.
 
Друг фермер може да гледа 200 декара и продукцията му също да е 1 тон, дори и по-малко. Сега какво се случва – този, който има 200 декара, взима големите пари и не влага нищо, а този който влага много усилия, торове и препарати, за да изкара по-висок добив, и прави нещата както трябва, получава някаква малка субсидия, това не е правилно. Ако се направи това нещо и то е фактурирано, което е много важно, ще намалим сивия сектор поне малко. 
 
- Каква е формулата за успешен агробизнес в България?
 
- Формула няма. Формулата е в сърцето и душата, там е формулата. Ако земеделието е вътре в теб, правиш нещата както трябва и го правиш независимо от това какви пари ще изкараш и колко богат ще станеш. Истинските земеделци го правят заради земята, правят го, защото това е в кръвта им, не заради пари. Защото издържат още 10, 20, 50 души работници и семействата им. 
 
- Застраховате ли продукцията си?
 
- Застраховам цялата продукция. Не съм попадал на некоректни застрахователни фирми и не съм имал проблеми. Миналата година също бях застраховал всичко, имах щета на рапицата, но ми я изплатиха. Да, може би два или три месеца по-късно, но имаше обезщетение, което беше коректно. Може би колегите са попадали на некоректни платци, което отново не говори добре за българския пазар. 
 
- Как се справяте с растителната защита и какви семена използвате?
 
- Работя основно с Ел Джи, използвам и Монсанто, а за рапицата – Пионер.
 
- На кои марки машини се доверявате?
 
- Картината е доста шарена - комбайните ми са единствено CLAAS. Тракторите ми са на Case IH, John Deere и New Holland.