С открито сърце мога да кажа, че не може да задоволим турския пазар. Ние тепърва прохождаме и увеличаваме стадата – женските животни остават тук, а мъжките отиват за разплод. Може би след година-две ще имаме производство и продукция, която да предлагаме на външния пазар. Това каза говедовъдът Николай Димов от Ямболското село Болярово, домакин на Стекспо 2017. Форумът е първият по рода си и се организира от Асоциацията за развъждане на месодайните породи говеда в България (АРМПГБ).
 
 
„Основният проблем в месодайното говедовъдство остава реализирането на продукцията. Лично аз никъде не реализирам моята в момента. България няма изградена култура за консумация на говеждо месо. Въпреки това се надявам, че след като има такива качествени животни у нас, това ще се промени и ще се отворят и външните пазари. За нас много важен е турският пазар“, коментира говедовъдът.
 
 
По думите му обаче, независимо от важността от отварянето на турския пазар, България не е готова да го задоволи.
 
„Не можем да задоволим турския пазар, ние тепърва прохождаме“, категоричен е Димов.
 
Това, което стимулира говедовъдът да продължава, са даденостите на региона.
 
„Успешният агробизнес се прави с много желание и отдаденост. На човек трябва да му идва отвътре. Много малко души се захващат с този бранш, но се надявам за в бъдеще, след като се види, че има печалба, повече хора да започнат да се занимават с говедовъдство. Има поле за изява, така че се надявам и младите да се завърнат у нас и да имаме българи, които да произвеждат българско“, каза още Димов.
 
 
Според него месодайното говедовъдство все повече набира скорост.
 
„С тези темпове, които сега тръгнаха, интересът към месодайното говедовъдство, е много голям. След 10 години виждам един много добре развит сектор, с качествени животни. Според мен животновъдството може да се развие добре, стига да имаме държава зад гърба си“, сподели още говедовъдът.
 
По думите му цените са сходни на тези в Европа.
 
„Цените са почти като в Европа, разминаваме се само в субсидирането, но се надявам и там нещата да бъдат регулирани. Друг основен проблем, освен реализацията, остава работната ръка“, заключи Димов.