Предстоящите промени в бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) и доколко българските земеделски производителите са подготвени за тези промени. 
 
 
Какво планират и в какво трябва да се насочат усилията на фермерите и институциите, за да бъде по-добра конкурентоспособността им. Това бяха темите, обсъждани на дискусията „Предизвикателствата пред земеделците през 2017 г.“, организирана от Клуб Инвестор. 
 
 
В самото начало на дебата участие за кратко взе зам.-министърът на земеделието и храните доц. Светла Янчева. 
Ангажиментите й не й позволиха да остане за обсъждането на проблемите, но дейно участие взеха други експерти. 
 
„Задава се 2020 г. и цялата държава трябва да впрегне усилия и да мисли какво иска след това“, каза Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации. Като съветник на вицепремиера по еврофондовете Малина Крумова тя изтъкна, че усилията на властта са насочени към това данните и проектите по инвестиционните мерки плавно да преминат към системата ИСУН, където се обявява всичко случващо с оперативните програми, но засега не и ПРСР.
 
 
Тя коментира, че трябва да се реши проблемът, който възникна с изчерпания бюджет на мерките агроекология и биоземеделие.
Що се отнася до директните плащания за тази година, Боянова заяви, че не очаква драстични промени.
 
„Промените са наложителни заради сегашните дефекти на ОСП и бюджетът най-вероятно ще намалее“, заяви Стилиян Гребеничарски, анализатор в ИнтелиАгро. 
 
По думите му свиването на европейския бюджет за земеделие няма да се дължи само на Брекзит, а защото европейските данъкоплатци изискват повече прозрачност и контрол.
 
 
„Самата ЕК в свои анализи признава, че някои от плащанията се разминават с първоначално замислените цели. Основният дебат вероятно ще е за структурирането на директните плащания“, смята Гребеничарски.
 
По думите му трябва да се върви към една по-гъвкава система на директните плащания, които по думите му сега гарантират дохода, но не са съобразени с нуждите на фермерите, не отчитат дали една година е била добра или лоша и като цяло няма гъвкавост в момента.
 
 
Според него директните плащания са обект на сериозна дискусия относно това дали те трябва  да станат инструменти за контрол на риска и това да отвори нови възможности за развитието на конкурентоспособността на земеделските производители. 
 
От своя страна банковия експерт Емил Величков заяви, че при всички случаи земеделците трябва да започнат подготовката за новия период и да планират по-добре инвестициите в своето стопанство. 
 
Той заяви, че делът на европейските и национални плащания всяка година нараства и тази растяща зависимост събужда сериозен въпрос за конкурентоспособността в сектора.
 
„Данните показват наличие на структурни проблеми, а фермерите са фокусирани върху усвояването на евросредства, не върху конкурентоспособността“, обобщи експерта.
 
 
Той прогнозира, че в бъдеще ще се увеличи делът на финансовия инженеринг, за да се намали разчитането на субсидии и да се създаде много по-конкурентно селско стопанство.
Тенчо Христов от фондация „Биоселена“ се съгласи, че повечето браншове в селското стопанство са много зависими от субсидиите.
 
„Нашето земеделие все още не е достатъчно конкурентоспособно, особено животновъдството. Сега е време да мислим за новата програма и да планираме, защото селското стопанство е бранш, в който инвестициите са с много дългосрочен план“, каза той.
 
 
Светлана Боянова изтъкна, че на фона на много субсидии като краен резултат имаме неконкурентоспособни сектори. Въпросът не опира до парите, в началото на веригата плодове и зеленчуци стоим по-слабо в началото, а отказваме да се кооперираме. Ако продължаваме така, в новата ОСП няма да постигнем нищо различно. Фермерските пазари са нещо хубаво, но преди това въпросът е кой взема субсидията и като я получи, за какво я прилага, допълни тя.
 
Засегнат бе въпросът и за проблемите по схемите за агроекология, дали субсидиите са полезни и как българските фермери могат да станат по-качествени производители.