Прогнозите за падане на първите за тази година слани не притесняват особено лозарите от Плевенска област. Лозята в Северна България са относително малко, инвестиции в нови лозови насаждения правят малцина.

 


В централната част на Северна България слани падат чак в края на октомври, а до тогава реколтата ще е прибрана, коментира доц. Виолета Димитрова, директор на Института по лозарство и винарство в Плевен. И допълва, че условия за слани в края на септември в Северна България може да има в отделни микрорайони, но притеснения за сериозни повреди по лозята няма. Гроздето търпи поражения при най-малко минус 4 градуса, а такива температури засега поне за централната част на Северна България не се прогнозират.

 


В лозята в производствената база на Института по лозарство и винарство узряването на гроздето върви с обичайни темпове. "Сега започнахме беритбата на червеното грозде. Днес довършваме прибирането на реколтата от бяло грозде. Предвид на по-слабата реколта като цяло в страната имаме много сериозно търсене на нашето грозде. Не продаваме всичко, което произведем, защото с нашето грозде произвеждаме вина и ракии в избата на института. Търсенето определя и изкупните цени, които тази година за нашия район са доста по-високи в сравнение с миналата година. Цената, която продадохме "Мискет кайлъшки" беше 70 стотинки за килограм. Други сортове продадохме на 60 стотинки", научихме от доц. Димитрова.

 


По-високите цени на гроздето в Плевенско се дължат и на по-малките количества, които се произвеждат в Северна България. В Южна България лозарството е много по-добре развито и там конкуренцията е много по-сериозна, обяснява доц. Димитрова. Докато в Северна България лозарството постепенно изостава като сектор - старите лозови насаждения се занемаряват, нови почти не се създават. Това също е предпоставка за по-високите цени, на които се търси и търгува гроздето.
До края на октомври очакванията са гроздовата реколта 2010 в Северна България да бъде окончателно прибрана, а и продадена.

 


Емил Илиев, председател на земеделската кооперация в плевенското село Коиловци, споделя че тазгодишната гроздова реколта е вече прибрана. Причината е, че по-голямата част от лозата на кооперацията са с по-ранния винен сорт "Шардоне". "Мерло" и "Памид" са другите два сорта, които отглеждат в кооперацията. "Тази година реколтата е по-слаба, но качеството на гроздето при нас беше добро. За съжаление, пазар почти нямаше, така че се наложи да продаваме и на дребно. Цените бяха добри, защото имаше търсене. "Памид"-а го продадохме по 40 ст./кг, "Мерло"-то достигна до лев за килограм, "Шардоне" продавахме средно по 60 стотинки, като най-некачественото продадохме по 20 стотинки", казва Емил Илиев.

 


За Северна България един от сериозните проблеми на лозарите е, че тяхната продукция не се търси от винзаводи и частни изби. "При политиката, която се води, сме на път да изкореним тотално лозята, които са традиционни за нас. Поне да ползваме земята, да не пустее. При липса на пазар, при невъзможност да развиваме съвременно лозарство, не виждам смисъл да гледаме лозя. Отказахме от производство на лозов посадъчен материал, отказахме се и от маточниците, на път сме тотално да ликвидираме лозарството. За нови лоза изобщо не можем да мислим. Истината е, че тези, които имат винарски изби, си направиха собствени лозя - по-малко количество грозде берат, по-малко количество вино произвеждат, ползват, за съжаление и други "технологии" като спирт от царевица и пшеница. Затова вместо да купуват грозде, винзаводите търсят царевица. Това е ненормална ситуация и не виждам смисъл да се занимаваме с лозарство", констатира Емил Илиев.