Валентина Васильонова е завършила инженерство във ВХТИ-София и десет години по-късно Европейска публична администрация в СУ "Климент Охридски". Работи в системата на КНСБ от 2001 г., а от  2007 г. е избрана за заместник-председател на Федерацията на независимите синдикати от земеделието (ФНСЗ). 
От 2009 г. е вицепрезидент на Европейска федерация на синдикатите от хранителната промишленост, земеделието и туризма (ЕФФАТ). Участва и представлявам ФНСЗ в европейския секторен социален диалог. 
 
 
- Как виждате българското селско стопанство след 10 години?
- Модерно, с много роботика и нови технологии в него. Достиженията на науката във всички области са част от ежедневието на фермера – от семенната генетика, през органични торове, които щадят почвата и водата, до реализиране на отпадъците и връщането им обратно в цикъла. А фермерите ще бъдат активни, умни хора, които превръщат мечтите си в реалност, защото искат да пазят земята, водата, природата – абсолютно осъзнато.
 
Имат усещане за обща работа  и отговорност към обществото и природата. Представям си също села, в които живеят модерни хора, които са избрали живот близо до природата съзнателно, вместо живот в градовете. Представям си ново поколение работници – съвсем различен профил – с абсолютно нови умения и качества – професионални и хоризонтални. Идеята за устойчиво земеделие е материализирана и в икономически, и в екологичен и в социален план.   
 
- Защо избрахте Вашето кариерно развитие да е в селското стопанство?
- Не го избрах, то ме избра – работех в синдикатите - в централата на КНСБ и веднъж дойде Светла (бел. ред - Светла Василева – председател на ФНСЗ) и ми предложи да „специализирам” синдикалната си работа във федерацията на селското стопанство – като заместник-председател.
 
Но, като се замисля, не може човек да избяга от корените си – аз съм израснала със село и селскостопанска работа – баща ми е агроном и до днес най-яркия ми детски спомен е от жътва по златно поле с червени макове и ралици по синора. Имам и много други и те са свързани с красотата и плодородието на българската земя и удовлетворението от труда. Не мога да го сравня с друго – силно преживяване е. 
 
Всъщност днес работата ми не е свързана пряко със земеделието. Аз помагам на хората, които работят в него да се ориентират по-добре в трудовите си и социални права, да мислят и действат като достойни и активни граждани, да преживяват идеята за общност със споделени ценности и цели, които прескачат национални граници. Радвам се, когато съм помогнала за разрешаване на някои техен проблем, страдам си, като не сме успели…, такива човешки неща.
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
- Да не се отказвам заради неуспеха, защото няма усилие, което да не си заслужава, когато е в полза на хората, за които работиш. А резултатите винаги идват, не е задължително да са преки. Всяко нещо си има времето, в което да се избистри и завърши. Още се упражнявам в търпение. 
 
- Кое Ви амбицира? 
- Не възприемам себе си като амбициозна, а по скоро като войник - имаш цел, задача -  действаш! Всяка вдъхновяваща история ме запалва и я реализирам – просто е и ми се получава. Едно модерно българско земеделие си е достатъчно вдъхновяваща идея. 
 
- Как подбирате хората, с които работите?
- По усещането за споделени ценности и по качествата им – емоционалната интелигентност ми е сред първите топкритерии, другите са ум и трудолюбие. Казват ми, че мога лесно да запалвам хората. Истината е, че винаги съм работила с прекрасни хора, от които съм се учила постоянно – най-добрите юристи, най-добрите синдикалисти. И още ми се получава, екипите, които аз сформирам са разнопосочни и взаимно допълващи се, а от това следва успех на края.   
 
- Как се прави успешен агробизнес в България?
- За да завъртиш колелото първо е нужна ярка идея, после желание и ярка мотивация, с пари (това, слава богу, е възможно – има финансови инструменти), с много отдаденост, труд и ум. И трябва да ти стиска. А после те увлича.