Гергана Кабаиванова е управител на фондация „LocalFood.bg“, която подпомага развитието на микро бизнеса в земеделието и храните.
 
- Как виждате българското селско стопанство след 10 години?
- Много се радвам, че се заговори за недостатъците на Общата селскостопанска политика през последните години. Тя сътвори едно опростяване и хомогенизиране на земеделието и храните с цел да се осигури ефикасна продукция на стоки за търговия. Загубихме несметно генетично разнообразие, оформяло се в резултат на хилядолетен човешки опит, изтощихме земите си и забравихме, че храната е култура - основен белег на човешката идентичност.
 
 
Радвам се също и на коригиращите процеси, които започнаха преди около 5 години от гражданското общество към пазара и институциите. Първоначално се зароди движението за хранителни кооперативи, в които местните общности започнаха да си набавят чиста земеделска продукция и храна директно от малки производители в района. Отключи се интересът на потребителите сами да отглеждат и приготвят храната си. След това се появиха първите съвременни фермерски пазари в големите градове на страната, които сега са устойчива алтернатива на стоките, предлагани в хипермаркетите. Свидетели сме как все повече потребители стават производители, израстват и зреят като конкурентноспособни бизнеси. Днес те вече осезаемо присъстват на пазара, променят правилата му, градят връзки с големия и периферния бизнес. Създава се нова категория хранителни обекти – занаятчийници, с които институциите започнаха да се съобразяват.
 
Щастлива съм, че аз бях част от тези промени и когато погледна напред в следващите 10 години, ми се иска да видя българското предприемачество в земеделието и храните по-свободно от ограниченията на евросубсидиите и по-свързано с науката и образованието. Натрупахме вече полезна енергия за възстановяване на загубеното, но от тук нататък ни чака същинската работа – производителите трябва да трупат опит и познания, за да стабилизират и разширят сектора с чисти местни храни. Трябва да инвестират повече в професионални умения, в иновативните технологии и в доверие едни към други, за да споделят повече ресурси заедно.
 
- Защо избрахте Вашето кариерно развитие да е в селското стопанство?
- По образование съм технолог в хранително-вкусовата промишленост, но професионалната ми кариера премина като маркетинг експерт в козметичната индустрия. Иновациите и въвеждането на нови продукти винаги са ми били страст и там съм най-силна. 
 
През 2007 год. бях избрана да лансирам на нашия пазар голям френски бранд селективна козметика, която по същото време създаваше и своята първа органична линия. Така създателката на козметиката за първи път ме въведе във вдъхновяващия свят на органичното и не след дълго рискувах като собственик на първия био магазин в Пловдив. Бизнесът ми не успя да надвие пазарната рецесия по това време, но имах и още една мотивация да продължа в същата посока – това бяха децата ми. Те остават и до днес основната причина да работя за каузата – развитие на пазара за чисти фермерски и занаятчийски храни.
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката? 
- Научих доста ценни уроци! Първият е, че т.нар. „Face-Certification” е много по-убедителен подход от това само да декларираш качествата на продукцията си чрез анализни свидетелства и проследяемост на процесите. С други думи днес биосертификацията сама по себе си съвсем не е достатъчна. Много по-важно е земеделският производител да застане с лицето си пред потребителите и да ги убеди в грижите, които полага, за да произвежда хубава, чиста и справедлива продукция.  Затова фермерските пазари и комуникацията чрез социалните мрежи ще стават все по-важни за микро бизнесите в земеделието и храните.
 
Друг научен урок е, че човек не може да постигне нищо сам, независимо колко е умен, иновативен, диалогичен или богат.
 
Сдружаването и споделянето на общи усилия и ресурси ще има все по-съществено значение за неизбежните промени в земеделието, които ни предстоят. Колкото по-бързо намерим допирните си точки с другите и преминем на ниво споделяне, толкова по-скоро ще започнем да печелим от новите правила на пазара.
 
Третият урок, който пак има отношение към втория, е да не атомизираме себе си, отричайки крайно държавата, институциите, големия бизнес и индустрията. Всички, наистина всички имат интерес да се хранят с качествена и чиста от вредни съставки храна, така че е въпрос да докоснем тези интереси и да осъществим промяната, вместо да заковаваме в крайности че само ние сме прави. 
 
- Кое Ви амбицира?
- Амбицира ме успешния преход на микро бизнеса от сивия сектор в достойно и свободно предприемачество.
 
- Как подбирате хората, с които работите?
- Трудно. Миналата година паднах отново с удар от най-близките ми сподвижници. Изправих се и продължих по пътя си и основах фондацията си, защото производителите ме подкрепиха да не се отказвам. След този опит подбирам хората, с които работя на принципа експертни познания и професионални качества, а въодушевлението по общите мирогледи остана на заден план.
 
- Как се прави успешен агробизнес в България?
- Мога да споделя как се прави успешен микро бизнес в земеделието и храните. Съставните части на формулата са 4: силна воля и търпение за утвърждаване на собствената идея + достатъчни усилия за проучване на пазара + трупане на нови познания + „Face-Certification” или иначе казано откритост и непрекъснат директен контакт с потребителите. Предприемачите, които искат да се включат в пазара на занаятчийски храни трябва да са готови да бъдат и мисионери, защото освен ново измерение пазар, те развиват и нова потребителска култура. Трябва да са подготвени, че средата все още е много сурова – няма благоприятстващо приложение на закона, няма развита логистика и периферни услуги, няма адекватно образование и човешки ресурси. За сметка на това обаче имат ключови предимства, от които големия бизнес е лишен, а именно: все още слаба пряка конкуренция; изключително силен потребителски интерес; липса на инертност, продиктувана от браншови организации или секторни влияния; свободата да създадат нови пазарни правила и ново приложение на закона. Това е злато, нека го използват докато е на разположение!