Сузана Петрова работи в лешниковата ферма на семейството й. Стопанството се намира в село Виноградец, община Септември, където се грижат за 80 дка био лешници.
 
 
- Как виждате българското селско стопанство след 10 години? 
Ако продължава да е на това равнище, което е в момента, никак не го виждам. Но ако нещата се променят – като се започне от работната ръка, изплащането на необходимите и нужните субсидии, за да бъде оценен нашият труд, тогава мога да кажа, че има бъдеще за селското стопанство в България. 
 
- Защо избрахте Вашето кариерно развитие да е в селското стопанство? 
Това е семеен бизнес и поради липса на кадри се налага да работи цялото семейство. Не мога да кажа, че това е кариерното развитие, избрано от мен. След като насадиш едно дърво няма как да го оставиш и да не се грижиш за него, то е като децата – създаваш ги и трябва да ги отгледаш. 
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката? 
Трябва да разчиташ само на себе си и да се бориш в джунглата с вълци, това са уроците.
 
- Кое Ви амбицира?
Амбицира ни, че продукцията ни стои и трябва да се продаде. Трябва да се продължи да се произвежда и да доказваме сами на себе си, че можем.
 
- Как подбирате хората, с които работите? 
Много трудно. Те не са квалифицирани кадри, а относно специализираните учебни заведения – децата завършват образованието си и заминават за чужбина. Никой не желае да работи тук и ние се самообучаваме. Не можем да разчитаме на никой и това е основният голям проблем. 
 
- Как се прави успешен агробизнес в България? 
Изключително трудно. Ако говорим за работещ агробизнес, а не за агробизнес, изписан само на хартия, дори не мога да кажа на този етап колко е успешен. Ние имаме лешникова ферма и не мога да кажа, че бизнесът ни е успешен, но не можем да оставим младите дръвчета и продължаваме да се борим.