Янка Попова е потомствен овцевъд. Има стопанство със 700 животни и е съпредседател на Националната овцевъдна асоциация. 
 
 
- Как виждате българското селско стопанство след 10 години? 
- Това е сложен въпрос, предвид темповете, с които се развиваме. Защото като погледнем последните 7 години, които са цял програмен период за финансова подкрепа чрез европейските фондове – много малка крачка сме направили напред.
 
След тоталният срив в поголовието на овцете – от 10 млн.през 1986г. имаме едно стабилизиране в бройката на ниско ниво от около 1,3 млн. към момента.
 
Много ми е трудно да гадая докъде и как ще стигнем, предвид и на административните трудности, които срещаме и нормативната форма, под която се обличат действия, които не са съобразени с целите и стратегиите за развитие на бранша. Трудно е да кажа къде ще бъдем, защото срещаме проблеми, които в крайна сметка ни теглят назад, отколкото напред.
 
Ето и последният пример с Наредба 3. Как може, когато говорим за стимулиране на производството, за конкурентоспособност, когато има една схема, наречена обвързана с производство, тя да се компроментира по този нелеп начин и в нея една трета от участващите животни да не произвеждат нищо.
 
В този смисъл няма как да говорим за конкурентоспособно овцевъдство, което да е конкурентно на европейското такова. Липсата на релевантни пазари прави нашата ситуация още по-драматична.
 
Ако имахме тези пазари, на които да продаваме нашата продукция - мляко и месо на реални пазарни цени, не бихме били говорили за субсидии толкова много. За жалост, към днешна дата те са единственото ни спасение, за да бъдем поне на нула, защото е много трудно да реализираш печалба. Това е и причината за огромната задлъжнялост в сектора.
 
- Защо избрахте Вашето кариерно развитие да е в селското стопанство? 
- При мен се случи като стечение на обстоятелствата. Аз съм икономист по образование, с няколко езика. Няколко години бях част от един международен екип, който имаше инвестиционни намерения да произвежда стъклени изделия в района на Сливен.
 
Работихме с тези колеги 5 години, но глобалната криза връхлетя и нещата замръзнаха. Аз съм потомствен овцевъд, защото съм представител на един етнос – каракачани.
 
Ние от векове сме овцевъди и сме един от малкото етноси, които не познават робството. Желанието на нашите деди да не бъдат поробени ги доведе до това буквално да хванат гората и векове наред да съществуват номадски.
 
Преди 17-18 години баща ми започна да отглежда животни и в един момент, точно в разгара на световната икономическа криза, когато инвестиционните намерения на инвеститорите, с които работих забуксуваха, с брат ми решихме, че трябва да се захванем по-сериозно с животновъдството.
 
Така до момента отглеждаме около 700 животни и се развиваме в млечното направление. Срещаме огромни трудности с това да си фермер и то, който отглежда комерсиални породи, т.е. този, който произвежда, продава и който си плаща данъците към тази държава.
 
Точно той, за жалост, търпи най-много удари, защото когато трябва да говорим за производство и за подкрепа на това производство – увисваме. И може би само на думи го подкрепяме. 
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката? 
- Това по-скоро е житейски урок. Човек трябва да работи. Да не се отказва, да преследва целите си. Но в това преследване да не се губи идеята за справедливост, лоялност.
 
А също така и за колегиалност. Защото времената на вълците единаци свършиха и само чрез общи действия и политики могат да се отстояват интереси. 
 
- Кое Ви амбицира?
- Идеята за бъдещето, моето и на близките ми. Да се създава бъдеще, чрез работа върху настоящето. Настоящето определя бъдещето. 
 
- Как подбирате хората, с които работите?
- Има огромен глад и недостиг за работна ръка в сектор овцевъдство. Дават се много пари и се работи с най-ниската прослойка на обществото. 
 
- Как се прави успешен агробизнес в България?
- С национална стратегия за съответния сектор. С реални, конкретни политики спрямо този сектор. Защото, ако това го няма, колкото и усилия да хвърляш, няма как да се получат нещата.
 
Пазарът е абсолютно спекулативен върху нас, производителите. В момента, в навечерието на Великден цената на агнешкото е катастрофално ниска – 4.50 лв./кг за живо тегло.
 
Цената на млякото, предвид всичката тази обвързаност, която направиха от администрацията с Наредба 3, в момента ни изправя пред това да получаваме оферти за изкупуване на нашето мляко от около 1.10 – 1.20 лв. /л, и това в контекста на  стабилната, от години цена на овчето мляко в западноевропейските  държави от 1 евро/л. За нас със сигурност има защитени лобистки интереси в Наредба 3. 
 
Другият парадокс е с Наредба 26. Хубаво говорим за скъсяване на веригата на доставки– от фермера директно до потребителя, но ние не можем да продаваме директно 100% от нашата продукция.
 
Наредбата ни ограничава с 30% директно, другите 70% отиват към млекопреработвателно предприятие. И освен това ни ограничава, географски  по отношение  на пазара, на който може да се реализира тази продукция, а именно на същата административна област, където е произведена или съседна.
 
Така аз не мога да продавам в София, на морето или в зимните курорти. Пълно е с парадокси.