Стратегията на България в преговорите за новата ОСП трябва да лежи на основата на обединението на бранша в обща позиция. Това каза в разговор с Фермер.БГ бившият министър на земеделието и храните Десислава Танева по време на петата национална среща на земеделските производители, организирана от АЗПБ. 
 
- Обединението ли е основата, върху която трябва да стъпят земеделците, за да вървят нагоре?
- Смятам, че формирането на най-добрата и адекватна позиция на България в хода на преговорите за новата ОСП може да почива само на едно обединение на всички браншови организации и намиране на национален консенсус и на национални приоритети.
 
Защото всеки от своята камбанария, от своето производство иска най-много за своя сектор. Но ние трябва да си зададем въпроса какво производство следва да стимулираме да се произвежда най-много. За мен то трябва да има добър пазар, да имаме най-добрите условия да го отглеждаме. Трето – да нямаме конкуренция от трети страни в това производство.
 
Единственият лимит и ограничение за селскостопанското производство в България е земеделската земя. Ние трябва да се стремим така да се ползва земеделската земя за такъв вид продукти, че да гоним най-висок икономически доход от декар обработваема земя.
 
Темата с необработваемите земи я няма в България, проблемът е много по-различен – високите ренти и високата конкуренция за ползването на земеделските земи. В тази посока трябва да мислим и да вървим сега. В тази нестабилна политическа ситуация виждам протести на животновъди.
 
Те не бяха доволни, защото въведохме фактури за произведено мляко. Това беше първа крачка за изсветляване на бизнеса. Разбирам, че и растениевъди ще стачкуват в понеделник. Те за себе си са прави. Но редно ли е за един вид култура субсидията да представлява три пъти разходите за производство и това да става за сметка на друг тип производства, които имат пазар, имат потенциал и генерират по-висок доход на единица земеделска земя. 
 
- Има ли воля в бранша за обединение?
- Рано или късно това трябва да стане. Мисля, че няма да е в краткосрочен план и то заради българския манталитет. Но така или иначе ще преодолеем тези пречки. 
 
- Каква трябва да бъде стратегията на България и какви приоритети трябва да се заложат, когато догодина поемем председателството на Съвета на ЕС?
- За България е изключително важно да се продължи политиката на диверсифициране на земеделското производство, като стигаме пак до това – генериране на по-висок доход от декар земеделска земя.
 
Това може да стане само с диверсификация на стопанствата. От изключителна важност е да се запази и да се увеличи при възможност пакетът обвързана подкрепа. Тази идея не среща разбиране и подкрепа в по-богатите страни-членки от ЕС.
 
Разбира се, запазване на директните плащания и акумулиране на целия инструментариум от правила, условия и критерии за допустимост, които водят до това парите да отиват при истинския земеделски производител, който е пазарно ориентиран, който има визия за конкурентоспособност.
 
Философията е подкрепа на доходите, но в България много неща ги изкривяваме. Да подкрепяме дохода на производител, който е производител по хоби, който няма визия за маркетинг, за развитие, за стратегия, означава, че тези пари са вид социална помощ. 
 
 
- Как оценявате освобождаването на Румен Порожанов от фонд "Земеделие“?
- По принцип съм човек, който вярва на това, което се казва и вярвам,че политическия ни манталитет ще стане европейски. Не мога да кажа, че съм удовлетворена от това, което виждам.
 
Президентът Радев каза, че служебното правителство има единствената задача да проведе избори и трябва да продължи работата така че да няма напрежение и неустойчивост във функциониращи системи. За мен освобождаването на Румен Порожанов беше голяма изненада.
 
Безспорно винаги е имало напрежение около фонда и в новата ОСП то е в пъти повече по една много проста причини – проектната готовност, кандидатите са в пъти повече отколкото преди. Когато отваряш  прием с определен бюджет и той стига да удовлетвори едва 20 процента от всички кандидати, естествено останалите под черта ще са недоволни и ще има напрежение. Това е нормално. 
 
Друг пример за това е Наредба №3. Тя отразява нотификацията за схемите за обвързана подкрепа, която направихме през август.Тогава протести нямаше. Няма как да има пълно единодушие, защото разпределянето на този ресурс, особено когато се променя това разпределение от едни към други сектори безспорно, че води до недоволството.
 
Не смятам обаче, че е нормално един да получава подкрепа 3 процента от променливите си разходи, както бяха оранжериините производители, а други да получават три пъти от производствените си разходи. В момента всеки използва нестабилното време, за да постигне своите цели. Това е нормално. 
 
Надявам се смяната на Порожанов да не ощети земеделския сектор, защото в крайна сметка всичко, което се прави е да се прави за обществото, за което работи дадена държавна администрация. 
 
Следете новините от Петата национална среща на земеделските производители във Фермер.БГ