Отворихме целия бюджет по подмярка 4.1, защото бизнесът имаше готовност, заяви Десислава Танева в разговор с Фермер.БГ
 
- Според анкетата на Фермер.БГ Вие сте най-харесваният агроминистър през последните 20 години. Как оценявате Вие работата си и считате ли, че оставяте нещо неотложно за вършене на колегата, който ще поеме поста Ви? 
 
- Бих избегнала да си дам сама оценка. Една оценка би трябвало да се базира на факти, на числа. И аз мога да цитирам много числа, мога и да ги обоснова. Оценката трябва да се даде от хората, от обществото, от бранша. Това дори не може да стане веднага, може би трябва да мине малко време.
 
 
Благодаря за подкрепата, която са ми дали. Може би защото съм последният министър, от който имат преки впечатления. В тези две години не съм се щадила за комуникация с бранша и тази комуникация, в крайна сметка, ми е давала възможности за преценка коя е болката, коя е темата, кой е приоритетът, извън стратегическите цели, които сме тръгнали да работим. 
 
 
Аз съм такъв човек, че винаги във всичко виждам още работа. Това, с което се сблъсках и което за един човек, който идва от един динамичен, частен сектор, това е скоростта на процесите – Закон за обществените поръчки, процедури по съгласуване, всичко, за което се сетите, регламентирано в отделни нормативни актове, свързани с публичната администрация - страшно бавене на време.
 
Особено в началото, човек, който не е бил в публичната администрация, се чувстваш пред една скала, която не можеш да разбиеш. Защото трябва време за съгласуване между министерствата – минават три-четири месеца, за да приемеш един елементарен нормативен акт. 
 
И тогава си казах, ако частният сектор трябваше да се съобразява с тази рамка, щяхме да сме поне 15 години назад в развитието конкретно на земеделието. Но ситуацията е такава. 
Законодателството е правено с други цели – за устойчива среда на работа. Сигурно има мотиви, но аз го разглеждам от 22 години в частния сектор.
 
В този смисъл част от реформите, които тръгнахме да правим са на средата. Това ми е най-голямата болка, че времето не ми стигна да ги довърша. Така или иначе винаги ще остана свързана с този сектор, независимо къде съм, в коя позиция. И на всички колеги и на екипа казах – тук няма политика – синя или червена.
 
Тук има национални политики, които аз, отивайки на каквото и да е място, ще търся те да се реализират – довършването на поземления кодекс, реформата в хидромелиорациите. И следващият министър трябва да се справи с цялата вътрешна съпротива, която ще срещне. 
 
В крайна сметка системи, които функционират паразитно, а не на икономическа ефективност 15 години, никой министър не може да очаква, че с овации ще се приемат решения за реформи. Той трябва да търси постигане на целите, които вече са заложени в различни стратегии и да довърши тези реформи.
 
Доволна съм, че в ПРСР успяхме да отворим толкова много приеми. Има известно забавяне в разглеждането на документацията на проектите и на одобрението. Надявам се това да се навакса. Ние предоставихме на бизнеса, а и на общините, един прием на практика близо 40 процента от целия бюджет за целия програмен период. 14 процента е договорен.
 
Имаме малко над 190 млн. лв., които са разплатени. И това за две години, в които ние писахме две програми наново, одобряваха ги и успяхме да отворим тези приеми. Като за мярка 4.1 на практика е целия бюджет.
 
- А защо я отворихте с целия бюджет?
 
- На 237 млн. евро отворен прием, проектите, които бяха входирани – близо 3000 проекта, са на стойност  1 404 000 000 лв. поискана субсидия – т.е. бизнесът има проектна готовност, има визия как да се модернизира, как да се развива.
 
Какъв трябваше да е мотивът на администрацията да не се напрегнем, за да им предоставим този бюджет?  Никакъв. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Няма смисъл да се губи това време. 
 
Ние и по 4.2 щяхме да отворим целия бюджет. Индикативният ни график е за май-юни следващата година. Независимо, че вече сме в оставка един месец, си проведохме съгласно работния график и комитетното наблюдение, и тематични работни групи за промени по 4.2. Така бизнеса го заяви.
 
Винаги съм следвала веруюто, че трябва с консенсус, убеждаване на бранша да правиш определени промени. Няма как да постигнеш пълно съгласие, това е ясно, много са интересите. Тези промени, които се гласуваха на комитет по наблюдение, ще бъдат подадени като третата нотификация. И живот и здраве, който е следващия министър, трябва да ги отвори, там останаха 100 млн. евро.
 
Много е недостатъчен бюджета, но това което държавната власт може да направи, без значение дали е синя или червена, е  тя да ги предостави възможно най-бързо на бизнеса. Има готови проекти, готова визия, защо да го бавим? Каква би била причината да не го направиш за бизнеса, а да го забавиш, освен съвсем други цели?
 
Така че, в тази политическа нестабилност, която ни връхлетя, без значение какви са причините за това, подавайки оставка казвам: поне направих всичко възможно за бизнеса тези пари да му ги предоставим, да се състезават за тях. Но такъв е бюджетът. Радостно е, че не стига.
 
Друго е, когато в началото се чудеха как да се усвоява, нали? Намалихме таваните, за да има за повече хора. Примерно, за миналата година имаме с над 40% повече създадени нови трайни насаждения. Това е много добре, защото трайното насаждение е дългосрочна инвестиция.
 
Амортизационният срок, в зависимост от системата на отглеждане, е 10 години. Това говори все пак за визия на тези предприемачи. Да работят дългосрочно в посока, в която си бяхме говорили допреди няколко години, че България трябва да продължи да се развива.
 
В този смисъл - да, бюджетът е недостатъчен, но при тази ситуация въпросът е да не бавим готовността и, разбира се, възможно най-ефективно и най-полезно да бъдат оползотворени средствата. В условията на договарянето за нов програмен период, разбира се, този процес ще премине през съответните дебати.
 
 
При тази готовност, при очаквания за борба бюджетът не да се увеличи, а да се запази, на фона на проблемите, които има ЕС и с бежанския проблем. Трябва много ясно да се прецени допустимостта на инвестициите. При тази проектна готовност, вече трябва да говорим и на тази тема, т.е. допустимостта на видовете инвестиции да бъде такава, че тези средства, които очевидно са три пъти по-малко, отколкото има готовност бизнеса, да бъдат подкрепени технологии и инвестиции, които наистина носят висока добавена стойност. 
 
Трябва да се опитаме да мислим визионерски за агросектора, т.е. в дългосрочен план - какво ни чака. Да приемаме непопулярните мерки и решения с ясното съзнание до какво биха довели те в дългосрочен план. Много има какво да се работи в сектора, в системата, но това за мен са приоритетите - как самите ние да обучим хората, които са тръгнали да работят на село, трепят се денонощно, как те да станат по-добри.
 
И ако те нямат този интелектуален потенциал, държавата какво да приложи, за да им го каже. Това става и с условията по подкрепа – как трябва да гледаме продуктивни животни, защото те носят по-висок добив. Как трябва да ги гледаме при определени условия, защото гарантират продуктивността.
 
Тук не става въпрос малки срещу големи, защото това е голяма дилема. Аз в крайна сметка не бях добра нито за големите, нито за малките. За малките не бях добра, защото въведохме фактури и финансови документи, а за големите - защото за първи път в министерството се наложиха тавани на националните средства за подкрепа, примерно за животните – до 250 броя.
 
И съм водила епични диалози тук, има ги на стенограми, с представители на големите ферми. Но те от индустриализацията си имат икономия на разходите. И това е моето разбиране - когато държавата може да отдели само 300 млн. лева за подкрепа, нормално е тя да бъде дадена на по-малките.
 
В този смисъл бях еднакво недобра за малки и за големи. За никой не може да си много добър. Всеки има някакви очаквания, които са свръх. Аз съм се опитала на всички да обяснявам кое е реалистичното и защо това трябва да се направи. Без да се обучаваме, без самите ние да израстваме, да се ограмотяваме, ние няма как да очакваме, че бихме тръгнали с по-бързи крачки напред в ефективността и конкурентоспособността.
 
Това в крайна сметка е най-важно, за да бъдем добре, за да генерираме доходи и за фермерите, и за държавата от данъците. 
Много се радвам как направихме акциза, въпреки голямата битка, която водихме. Надявам се, че този модел да се реципира в схемите за обвързана подкрепа. 15% от фактурите бяха отхвърлени. На фермерите ще им бъде даден срок, в който да поправят фактурите си. После пак проверка от НАП и вече тези, които се верифицират от НАП ще бъдат платени. 
 
Смятам, че това можем да го направим и с обвързаната подкрепа. И вече, който е в кабинета, бих му го препоръчала. Много е лесно, няма съмнения, няма упреци, че има фалшиви документи и т.н. 
 
На мен ми е било най-интересно, когато се каже, че са пуснати парите за акциза. Аз знам какво ще стане във вашия форума  – „Лъжци, няма ги, проверих по сметката“. В крайна сметка това е една много малка част. Първо от разходите, второ, когато се каже, че са преведени има техническо време. Така или иначе тези пари ще се получат. 
 
Пет минути след съобщението няма как да се види. Това, което ме е притеснявало е, че когато се събираме да обсъждаме различни инструменти за подкрепа, за политики, на най-голям интерес са се радвали срещите ни,свързани с разпределения на пари.
 
Ние сме правили обществени дебати за много важни наредби, закони, но това е скучна работа - десет представители идват най-много от браншови организации. Но когато кажем, че ще разпределяме 10 млн.лв. - сто човека са на събранието и със сто различни мнения. 
 
Това е важно, но е важно от гледна точка на неправителствения, обществения контрол върху принципа на разпределение. Да подкрепя тези, които са с дългосрочна визия за развитие на сектора, а не защото тази година можем да вземем едни пари, но утре с тях можем да правим друго.
 
Моето мислене винаги е било как да направим така, че интересът към земеделието да не е заради субсидиите, а да е заради това да произвеждаш продукция, която можеш да продаваш добре и да произвеждаш добре. 
 
Съжалявам също, че не се случи реформата в Селскостопанската академия. Бизнесът трябва да влезе в науката. Това е задължително. Това ще е подкрепа за бизнеса, макар и моделирана през призмата на частната фирма, която ще продава технологии, сортове, породи. За българската наука това би било пагубно, ако не се случи тази реформа. Това не трябва да се случва, трябва сами да си използваме потенциала. 
 
- Да завършим с пожелание за празниците за нашите читатели.
 
- Първо, да пожелая на всички да са живи и здрави! Второ, на земеделската общност да пожелая добро време и добри цени за производство. Трето – искам да пожелая на земеделската общност да търси в себе си решенията, които ще я направят по-силна. 
 
 
С агресия, с отричане на всичко, нищо не се постига. Трябва да насочим енергията си към намиране на реалните, добри решения. Повярвайте, последните решения са свързани с парите. Това е истината и това трябва да се разбере. 
 
Искам да благодаря на всички браншови организации, че въпреки непопулярните мерки, които сме взели, аз съм имала добър диалог с тях. Тези две години диалогът беше водещ между нас. Положихме взаимни усилия, опитали сме се да обясняваме всичко защо се прави, за да се обучава и самата общност. Аз съм много благодарна и задължена на бранша. 
 

 

© 2016 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!