В България много малко хора практикуват подвижно пчеларство, а то е нещо положително и влияе върху качеството на меда и добивите. Това каза проф. д-р Иванка Желязкова, преподавател в Тракийския университет и активен пчелар в интервю за Фермер.БГ.
 
 
Г-жо Желязкова, кои са принципите, които трябва да следват пчеларите, за да бъде стопанството им успешно?
Най-важното, което могат да направят стопаните на пчелни кошери за своите пчели, е да се съобразят с изискванията на пчелния организъм. Пчелата се нуждае от определени хранителни вещества, които тя може да си набави от естествените храни и когато пчеларят се намеси в това хранене, то той трябва да се съобрази с тези изисквания. Това е според мен най-важното, което трябва да знаем и следваме като принцип, защото има много продукти могат да се приложат при храненето, но до колко те са подходящи и ще задоволят потребностите на пчелата... това вече е спорен въпрос.
 
Тази година бе много трудна и тежка както за пчелари, така и за целия сектор Земеделие. Положително е, че стопаните тази година имаха много възможностите за кандидатстване по програми, но какво ще се случи след 2020 година, все още не е ясно. Според вас ще продължи ли пчеларството да съществува като сектор и до колко пчеларите разчитат на тези средства?
Разбира се, че ще продължи. Много хора се занимават с пчеларство. Мога да кажа, че отчита ръст при броя на пчеларите в страната. Първоначално у нас е имало над 700 хил. пчелни семейства, пред `80-те и `90-те години обаче  намаляха драстично. В наши дни това се променя и отново имаме ръст, като вече почти може да достигнем първоначалната цифра от 700 хил. пчелни семейства. Интересно е, а и положително, че много млади хора започват да се занимават с пчеларство. Аз приветствам това като начинание, защото младият човек харесва иновациите и новите технологии, пчеларството има бъдеще в България и една от причините, са младите хора. 
 
Наскоро влезе в сила Регистъра за пчелините в България, който задължава пчелари да се регистрират като земеделски производители. Това предизвика много смесени емоции и коментари от тяхна страна. Предвид на това, че по-голяма част от тях са възрастни хора, как те могат да бъдат стимулирани, за да се регистрират?
Дори и възрастните пчелари, вземайки под внимание възможностите за кандидатстване по европейски мерки и програми ги подтиква да участват. При повечето програми и мерки се изисква това те да бъдат регистрирани като земеделски производители. Според мен трябва производителите да регистрират обекта си като животновъдни, защото по този начин, ще могат да бъдат обхванати и по-възрастните пчелари. 
 
Смятате ли, че това допълнително утежнение ще откаже по-голямата част от пчеларите?
Пчеларите протестират, например за осигуровките, но протестиращите са главно пенсионери. Сега при последния прием по 6.3 на ПРСР 2014-2020, както и минималната помощ de minimis задължават стопаните да се регистрират като земеделски производител и да представят документ за реализирана продукция.
 
Вече ще могат да се получават средства и за подвижно пчеларство, вие ЗА или ПРОТИВ сте?
Аз съм съгласна и подкрепям подвижното пчеларство, защото има много позитиви. Например то спомага за биологичното разнообразие в България. На второ място оказва влияние върху добивите, като ги увеличава, но също така влияе и върху качеството на продуктите. Основните опрашители в природата са само пчелите, а подвижното пчеларство се повиши добивът на мед от пчелно семейство. Трябва да ви кажа, че в България процентът на пчеларите, които се възползват от този метод е много малък, а според мен това е нещо положително и както казах има ред позитиви.