На пръв поглед добрата идея за въвеждане на еднодневните трудови договори за селскостопанските работници, се оказва препъникамък за голяма част от земеделските ни производители. И вместо да улеснят и стимулират излизането „на светло“ на сектори като зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство и етерично-маслени култури, нововъведените  еднодневни договори в настоящия им вид, постигат точно обратния ефект – демотивират стопаните да ги прилагат.
 
Защо добрите намерения за прилагането на еднодневните договори се оказват спънка за производителите на етерично-маслени култури, например, сподели Неделчо Беличев, който отглежда 300 дка маслодайни култури в с. Хрищени, общ. Стара Загора. Той изпрати в редакцията на Фермер.БГ писмо, адресирано и до социалния министър Ивайло Калфин, в което излага позицията си относно прилагането на еднодневните договори. 
 
Фермер.БГ публикува пълния текст на писмото, без редакторска намеса: 
 
„До Г-н  Ивайло Калфин 
Зам. Министър Председател 
и Министър на МТСП на 
Република България 
 
ОТВОРЕНО ПИСМО 
 
От Неделчо Георгиев Беличев, живущ с. Хрищени, об-на Стара Загора 
Зем. Производител с Булстат 123560062 
 
Уважаеми Г-н Министър, 
 
Обръщам се към Вас по този нетрадиционен способ защото съм убеден, че това е по -добрия начин да бъда чут и разбран. 
 
Далеч по-приемлив и далеч по-демократичен от блокиране на кръстовища, опъване на палатки, пушене колективно на цигари,  палене на огньове, барикади и гражданско неподчинение на което сме се нагледали и продължаваме да виждаме всеки път когато на някой нещо не му хареса и той по чисто „демократичен” способ тръгва да търси правата си, неосъзнавайки и/или напротив прекрасно знаейки, че със своите действия отнема свободите и причинява несгоди  на хиляди други граждани нямащи отношение към неговия протест и при всички случаи невинни за неговите претенции. Но думата произхожда от гръцки и гърците продължават да ни преподават уроци по демокрация и в днешно време. 
 
А ние очевидно, като добри ученици /или поне една по-голяма част от нас/ започнахме така да разбираме демокрацията   – права без задължения. Правото на по-силния, юмручното право, саморазправата. Права, права, права....... 
 
В България се оформиха две основни групи /за третата – не е предмет на това писмо/: 
Първата с много права: като да се ползува ток, вода и продукция от полето  без заплащане, да се строят къщи без изрядни строителни документи, да се влиза в чужда собственост /домове и стопанства/ по всяко време  и да се работи на принципа на „самообслужването”, да се посяга на хора безнаказано и да се живее на социални помощи. Да не се плащат данъци и здравни осигуровки, да се признава Държавата само когато имат нужда от нея, нещо за получаване, обратния процес не им е познат, през останалото време за тях Държава - няма.  И трябва да си признаем -  този процес и тази група е определено толерирана от Държавата. 
 
Втората с много задължения и без особенни права. Задължения да поема тежеста от разходите по подръжката на първата група защото не е тайна, че всичко което не може да се събере от първата група се прехвърля на втората. И права -да си плаща редовно данъците и да открива нови работни места, т.е. да държи Държавата жива. 
 
И така Държавата свързва двата края. 
 
Но идва един момент когато самара става много тежък и втората група започва да губи посока и енергия /приказката за съгледвачите на султана – ако сте я чували/. Въпросите пораждащи безпокойство стават много и все по чести. Такъв един много съществен въпрос и препъни камък се оказа с появата на еднодневните  трудови договори. 
 
Една идея по същество с добри намерения, но изпълнена от чиновници, които не са си направили труда да питат, да разучат  /наш и чужд опит – нали сме ЕС/ да проверят на място долу как изглеждат нещата, кое в действителност ще бъде работещо и полезно и кое – пълен абсурд. 
 
Поставена е задача и тя трябва да се изпълни- ама изпълнението, майка плаче. Свеждането на готови решения там „ долу” от „горе” без елементарно проучване и допитване май не звучи съвсем демократично. В този смисъл никак не се връзват и спорадичните изблици на „възторг и тупане по гърдите” в моменти когато приемаме и/или гостуваме с делегации да се хвалим с Българската Роза, един вековен символ на България /като се замисля то май друго няма, не остана/ но .... до тук. За нея - Българската Роза Държавата до момента не е направила нищо, ама наистина нищо..... Или пардон, май не съм съвсем прав направи нещо – обърка още повече нещата с въвеждането на еднодневните трудови договори.  
 
Като ни размаха пръст – Вие сте с единия крак в „сивата икономика” и ние ще Ви „помогнем” да влезете и с двата в нея. 
 
Защото ние не искаме да бъдем титулувани „сива икономика” категорично макар и упорството с което ни набутвате там с въвеждането на въпросните еднодневни договори. Тези еднодневни трудови договори въобще не могат да се впишат при прибирането на етерично-маслените култури – защото се използуват много на брой хора за кратко време, защото основно са от малцинствата, защото всеки ден трябва да се пишат стотици договори/абсурдно/, защото работата е от 2-3 часа на ден до 4-5 в пика, а договорите регламентират нормален 8часов работен ден с авансово заплащане на данъка на база минимална работна заплата? /авансово събиране на данък? -прецедент в световната практика/, защото малцинствените групи /групата с много права/ не желаят подписване на договор /за десетина дни/, който ще бъде основание за спиране на помощите и те не искат и да чуят, че това не е вярно. Защото тази група се оказва на практика основна по прибиране на етерично-маслените култури. 
 
Защото розата, с която Държавата ни толкова много се гордее /на моменти/ скоро може да остане само един мил спомен, ако не се реши по взаимноприемлив начин проблема и не се накарат хората от първата група, чрез подходящи стимули, като вместо да метат улиците по два-три дни в месеца срещу което получават помощи да се въведе практика за работа в условията на селското стопанство /поне 60 дни за трудово активните хора/ срещу което да получават и допълнителните подпомагания, като ваучери за топло и ел. Енергия, което така или иначе държавата го прави /раздава дърва и въглища на определена група социално слаби/. Поне това ни дължат за поетата от нас тежест за изплащане на част от тяхните задължения към икономиката на страната ни.  
 
Защото чувам, че Инспекциите по Труда по места вече си били „наточили ” брадвата за проверки и глоби. Само, че не зная дали разбират, че ще секат един от малкото останали читави клонове на които те и всички останали  – Държавата ни като цяло стои. 
 
На кого е необходима тази конфронтация?  Толкова ли е сложно да се вникне в проблема и да се намери решението? Трябва ли задължително да се секат глави и да се обезсилва повече  и сега едва кретащата икономика? 
 
Това ли е демокрацията – всеки да прави каквото си иска и да не чува другия? Вавилонска кула. 
 
Толкова ли е трудно наместо проблем да се търси решение? Или и ние да блокираме кръстовища за да бъдем чути – това си е меко казано – несериозно, а направо казано - безумие.  Това ли е единствения „нормален” начин за комюникиране с власта? 
 
Макар зад тези мисли да стоят хиляди трудови хора и заинтересовани физически и юридически лица, го пиша от свое име за да се икономиса време за събиране на подписи тъй като кампанията по розобер наближава страховито и е необходимо спешно решение на проблема, макар и с уговорката законовата регламентация  да бъде в последствие. 
 
А иначе ние нашето виждане и съвсем конкретни предложения  за решение на проблема сме го изложили в писмо до Зам. Министър Гълъб Донев – изх. №25/26.02.2016г на БНАЕМПК
 
Но от направени в последствие коментарии по тази тематика  разбирам, че няма желание и воля за търсене на взаимно приемливо решение. Защо да се зорим пак като вече сме го направили. 
 
Това е и причината да използувам този нетрадиционен начин  и да се обърна към Вас Г-н Министър Калфин. 
 
Това писмо ще бъде прочетено от много хора и така проблема ще стане публично достояние. И всички, които са заинтересувани ще очакват отговор – смислен, разумен, държавнически и позитивен. 
 
Защото това творение- наречено еднодневни трудови договори, което ни се предлага в никакъв случай не решава дори частично нашият проблем. Очевидно, ако се върнем към правата /в началото на писмото/, то Държавата е по-силна и в тоя смисъл – по-права, но отиваме в посока Гърция – това ли е съвременната трактовка на демокрацията!? 
 
Поспрете се, замислете се – това не е каприз, в никакъв случай – не е. Това е искреното желание да се въведе ред, който да удовлетворява всички и да бъде справедлив. И когато има воля, то разумните решения не закъсняват. Тук става въпрос за един цял отрасъл и за май вече единственият оцелял символ на България с все още непокътнат имидж. 
 
И ние всички  ще очакваме Вашият отговор – навременен, точен и ясен от Вас  Г-н Калфин и ведомството, което ръководите. 
 
За да не се окаже приказката вярна -Бог  високо – Цар далеко! 
Не приемам това за вярно, защото вярвам в Вас. 
В очакване на Вашата навременна и бърза реакция! 
 
С уважение ! 
Неделчо Беличев“