Зеленият грах ще попада в протеиновите култури. Това стана ясно по време на  кръгла маса „Земеделие за бъдещето“. Зам.-министърът на земеделието и храните Свилен Костов обясни, че една от причините за това е изключването на граха от схемите за подпомагане.
 
 
Наред със зеления фасул и тиквите, грахът бе изваден от обвързаното подпомагане, защото площите, заявени  през  2016 г. със зелен грах надвишават с около 30 процента площите, които са определени като референтни, обясни Костов и допълни, че идеята на схемата за обвързано подпомагане е да се помага на сектори, които са застрашени от изчезване.
 
Пример за неправилността на този вид субсидии е случаят с увеличението на площите с тикви за две години – цели 12 000 процента. 
 „Това е абсолютният пример,  защото това подпомагане автоматично е свързано с изкривяване на пазара“, категоричен е Костов. 
Това, по думите му, е причината за изключването от схемата на граха, тиквите и орехите. 
 
 
„Културите, които са в отделната схема, са с по-ниски оперативни разходи за производство отколкото останалите  - под 20 процента. В същото време те не са достигнали нивата си, които биха ги изключили от застрашените сектори“, обясни зам.-министърът и посочи, че именно това е причината за отделянето на този вид култури в самостоятелна схема. Тя ще е с по-малък бюджет, който да компенсира по-малкото разходи.
 
По тази причина ги отделяме в самостоятелна схема с по-малък бюджет, който да компенсира по-малко разходи. 
 
„При всяко положение обвързаната подкрепа не може да бъде някакъв тип средство за печалба. При протеиновите култури логиката е съвсем различна, защото тя има допълнителен екологичен ефект  - намалява разходите за следващата година за азотно торене, поради фиксирането на азот в почвата от бобовите растения. Тя е обвързана подкрепа, но не с производство, а с културата“, обобщи Костов.