Златина Донева е ангажирана професионално в областта на производството и търговията със зърно повече от 20 години. През 2015 г. беше избрана за президент на Международната асоциация за търговия със зърно и фуражи (GAFTA) – първата жена и първият представител на България на тази позиция. През лятото на 2016 г. основава АгриВиа - международен брокер в търговията със зърно, маслодайни семена и масла.
 
 
- Кои са традиционните български пазари за зърно?
- Всяка година е различно. Зависи къде има недостиг, какви са цените на конкурентите, какви са транспортните възможности и пр. т.е. пазарите за зърно се менят в зависимост от конюнктурата през съответната година, търсене/предлагане, валутно-курсовите съотношения и логистиката. Идеята е да намираме всеки път подходящите пазари на най-добрите в момента цени за българската селскостопанска продукция.
 
Все пак можем да кажем, че има традиционни пазари за българска фуражна пшеница, царевица и ечемик. Това са средиземноморските страни от Европейския съюз (ЕС) - Испания, Италия, Гърция, Кипър, които обикновено са нетни вносители, а част от конкурентния внос за тези страни има мита за зърно с произход извън ЕС.
 
 
Хлебната пшеница също намира клиенти на тези пазари, както и в Тунис, Мароко, Либия, Египет, Турция, Бангладеш, Индия и др.
 
- Да сравним последните 3 години. Има ли загубени и новооткрити пазари? 
- За съжаление пшеницата с български произход  се възприема от пазара като фуражно или с ниско хлебно качество. През последните години земеделските стопани експериментираха и с нов сортов състав, освен традиционните български пшеници.
 
Сега преобладават френските селекции, австрийско-немски и др., които осигуряват добри добиви, но средно качество. По-високото хлебно качество засега не е достатъчно масово, хомогенно и постоянно в годините, за да спечели нови пазари. Затова на този етап консуматорите по света предпочитат руска, френска, румънска и унгарска пшеница, които поддържат постоянно качество в годините и са познати на производителите от брашна.
 
За загубените пазари, да има и такива. Заради „късогледството“ на някои износители бяхме загубили такива дестинации като Египет и Мароко, поради недобросъвестно изпълнение и влошено качество на доставките. За съжаление, възстановяването на позициите изисква много усилия и дисконт (отстъпка) в цените, за да могат клиентите да възстановят доверието си.
 
Това е и една от задачите, които си поставяме с моя съдружник Васил Василев, който покрива сектора търговия с маслодайни семена, масла, шротове и пр. Използвайки широката си мрежа от контакти и доброто си име на пазара имаме желанието и насочваме усилия към затвърждаване на позициите на българската продукция, търсим нови клиенти и пазарни възможности за износителите.
 
 
Миналия сезон се появиха нови пазари при сериозното отслабване на еврото спрямо долара, например за пшеницата. Това даде шанс за износ към Индия, Мароко и Тунис от ноември до март т.г.  Тогава нашата стока имаше по-конкурентна цена спрямо руската, украинската и румънската, а имаше и засилено търсене в тези дестинации в резултат на свиване на местните реколти от засушаване.
 
Ключът за задържане на пазари и откриване на нови е в непрекъснато проследяване и добър анализ на тенденциите за развитие сектора, реколтите и климата по света, движението на курсовете на националните валути, навлата на корабите и т.н. и откриване на подходящите ниши за реализация на българската стока. 
 
- Кой е най-големият конкурент на българското зърно по показател качество и по показател цена?
- Основни конкуренти са страните от Черноморския басейн и производителките по поречието на река Дунав – Украйна, Русия, Румъния, Унгария, Сърбия, Молдова. За дестинациите в ЕС, конкуренти са също Прибалтиийските страни и Обединеното Кралство.
 
През последните години конкуренцията за пазари е ожесточена и нашата роля в АгриВиа е да помагаме с идеи на българските износители в намиране на нови пазари и постигане на по-добри цени и условия на доставка.
 
- Стопанин сподели наскоро с нас, че българските зърнопроизводители познават и сеят само пет култури - пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица. Дали това е вярно и какви са Вашите наблюдения в тази посока?
- Със сигурност масовото производство е на тези култури. Моите наблюдения са, че земеделските стопани са изключително активни, търсещи и възприемчиви към новостите.
 
 
През последните години видяхме доста промени и експерименти, в резултат на промените в пазара на традиционните култури, на новите стимули за земеделските стопани и търсенето на нишови продукти и производства. Отглеждат се лимец, грах, соя, разнообразни етерично-маслени култури, лешници и пр. 
 
Земеделските производители активно търсят новото, с удоволствие експериментират и се адаптират, но знаете, че е необходимо време за формиране на трайна тенденция. Знаете, че налагането на рапицата и оставането й в сеитбооборота на българското земеделие отне десетина години.
 
- Сега няма финансиране за зърнопроизводителите, отрази ли се това на пазара и на износа?
- Пазарът, като възможност за износ и изкупуване се движи основно от глобалното търсене и предлагане. За да участваме с нашата продукция на конкурентни цени за износ, задачата на зърнопроизводителите е да съумеят да оптимизират разходите си за производство (ренти, обработки, семена, препарати, торове, труд и пр.) и да поддържат продаваемо качество със или без финансиране.
 
 - Вие, като търговец, как преценявате качеството на зърното в България?
- Българското зърно има своето място на световните пазари, основно като добро фуражно качество. Иска ми се постепенно да развием и поддържаме пазар за българската хлебна пшеница. Стараем се да намираме нови клиенти и пазари.
 
- Какви са цените в момента и как се движат спрямо миналата година?
- В резултат на свръхпроизводство в световен мащаб няколко години наред и натрупване на сериозни запаси, цените на зърното са сравнително подтиснати. Тази е първата година, когато в резултат на естествено свиване на засетите площи плюс някои климатични проблеми на различни места по света, световното производство започва да се свива.
 
Затова и ценовият старт на новата реколта пшеница и ечемик е малко по-висок от миналата година. Конкурентните производители, обаче, чакат големи реколти, така че не виждам на този етап основание за голям оптимизъм за сериозно повишаване на цените. 
 
За съжаление, поради обвързаността ни с еврото, нашите цени са фиксирани в евро, което засили позиции спрямо щатския долар през последните два-три месеца.Така нашата продукция става доста по-скъпа в доларово изражение от конкурентната украинска и руска стока за пазарите извън Европейския съюз. Това не е добра новина, тъй като ограничава възможностите за реализация и пазарите, които можем да достигнем.
 
Така цените на първите продажби на фуражна пшеница за ЕС (в диапазона 154-158 евро на тон ФОБ) са еквивалентни на около 180 долара, което бе цена за руска хлебна пшеница с 12,5 протеин към същия момент.
 
 
Очевидно е, че от пазар на Продавачите, зърнения сектор се превърна в пазар на Купувачите (говоря за крайни пазари/дестинации) в резултат на мащабното увеличаване на световното производство, затова се налага непрекъснато да се търсят нови възможности и да се проявява гъвкавост от страна на износителите. 
 
- Имате ли вече информация за добивите, които се очакват тази година?
- Информацията ми е, че добивите ечемик и пшеница са чудесни и ако няма проблеми с времето – проливни дъждове и градушки, мисля че ще имаме над 5,5 млн. тона  пшеница и над 600 000 тона ечемик, въпреки намалените площи  с тази култура. 
 
- След като бяхте президент на Международната асоциация на търговците на зърно и фуражи (GAFTA), можете ли да направите една обобщена оценка на световната ситуация на пазара на зърно? Как България стои на тази карта?
- Пазарите, изхранващи света, работят на високи обороти, подчинени са на търсенето и предлагането и се базират на утвърдени правила на търговия.
 
В този смисъл GAFTA има съществена роля за създаването и поддържането на механизма на глобален обмен на стоки в специфичния пазар на зърното, тъй като над 80 процента от световната търговия със зърно и фуражи се базира на типовите договори, условия и практики, установени в хода на дългогодишната история на асоциацията.  
 
В асоциацията членуват голяма част от участниците на зърнения пазар, водещите световни търговски компании, производствени предприятия, брокерски компании, организациите за качествен контрол и пр. За моя радост броят на българските износители, част от това общество се увеличава.
 
 
Българският експортен сектор има достойно място на световната карта и прилага правилата за международна търговия вече над 20 години. Избирането ми за член на Съвета на директорите на GAFTA и впоследствие за първата българка и изобщо дама президент на асоциацията е признание за това, че българските износители са професионалисти с високо ниво, които активно и пълноценно участват в глобалната търговия като партньори на международните компании в бранша.
 
Трябва да се има предвид, че до този момент не е имало представители на Румъния, Унгария, Сърбия, Русия, дори в органите за управление на асоциацията, а само Украйна е имала избран президент.
 
- Някои хора от агросектора твърдят, че златните години на зърнопроизводството отминаха. Вие какво мислите и дали свръхпроизводството в световен мащаб ще срине цените?
- Не знам, какво се има предвид под златни години. При свръхпроизводство започват да текат естествени процеси на преструктуриране и оптимизации. Секторът се пречиства, променя, развива и адаптира.