Директните плащания по Първи стълб на ОСП (Обща селскостопанска политика) бяха изначално въведени, за да компенсират фермерите за понижаване на интервенционните цени след реформата Макшери през 1994 г. Това бе важна и необходима стъпка, която помогна на фермерите да се адаптират към новата икономическа ситуацията, се казва в нов материал на Алън Матюс в capreform.eu.

Хоган със силен призив към фермерите за следващата ОСП


Тази подкрепа за адаптиране обаче имаше временен характер. С напредването на годините аргументите за директни плащания като компенсационни станаха все по-неправдоподобни. Като резултат бяха предложени различни алтернативи на директните плащания по Първи стълб.

Тези плащания се оправдават като помощ за фермите с ниски приходи, като необходима подкрепа за продоволствената сигурност в ЕС, като „предпазна мрежа“ за фермерите в случай на неочаквани пазарни шокове, като компенсации за високи регулаторни стандарти и с цел по-устойчиво управление на природните ресурси.



Всичко това са важни теми, но има малко свидетелства за това, че необвързаните с производството плащания са ефективeн, ефикасен и оптимален начин за постигане на желаните цели.

Кой има полза от директните плащания?

Аргументът, че директните плащания са необходими за подкрепа на земеделските производители с ниски доходи, е добре познат. Многократно до този момент обаче е ставало ясно, че голяма част от директните плащания отиват към сравнително добре финансово осигурени фермери.

Последните данни за разпределянето на плащания за финансовата 2015 г. (отразяващи плащанията през 2014 г.) потвърждават, че 80% от средствата отиват при 20% от фермерските стопанства. Това разпределение е още по-екстремно в България и Румъния.



Следващата серия от цифри, отразяваща първата година (2015) от ОСП 2013, показва понижаване на степента на неравенство при разпределянето на плащанията. Тази промяна обаче ще бъде ограничена поради ред мерки в законодателството.

Широко известно е, че разпределението на директните плащания е неравномерно. Това, което малцина знаят, е, че са сравнително малко стопанствата, които са основни бенефициенти в системата.

Данни от статистиките на DG AGRI по отношение на разпределението на плащанията през финансовата 2015 г. сочат, че само 131 000 стопанства са получили малко под 33% от националните плащания и почти 10% от целия бюджет на ЕС.



Тук идва въпросът, каквото осигуряват тези ферми на данъкоплатците, че получават почти 10% от целия бюджет на ЕС.

Към тази малка бройка от стопанства отиват 13,7 млрд. евро, което е значително повече, сравнено с целия бюджет на ЕС за сигурност и гражданство (2 млрд. евро). За информация целият бюджет на Глобална Европа възлиза на 7,9 млрд. евро, а на администрацията на ЕС, който провокира поредица от негативни коментари, е 9 млрд. евро.

Тези щедро подкрепяни ферми (всички, които получават повече от 50 000 евро годишно) представляват 1,8% от всички бенефициенти на директни плащания и почти над 1% от всички фермерски стопанства в ЕС.



Втората таблица показва къде се намират тези стопанства. Над ¼ от тях са във Франция, а други в Германия, Великобритания, Испания и Италия. Има обаче подобни стопанства в новите страни-членки на ЕС – Унгария, Полша, България, Чехия, Румъния и Словакия, в които големи селскостопански компании управляват бивши държавни ферми и големи кооперативи.


Има хора, които ще кажат, че тези големи ферми осигуряват работа на доста работници. Тук е мястото да се каже, че страните членки получиха позволение да извадят размера на заплатите, които плащат, от директните плащания. Като резултат, отбелязва Матюс, ефект от подкрепата няма. Той е изчислил, че националните плащания са били редуцирани с близо 109 млн. евро през 2015 г., ако 2/3 от тази сума се пада на Унгария.

По думите на експерта няма никакви доказателства, че работниците в стопанствата извличат полза от този тип плащания – размерът на заплатите е фиксиран на местния пазар на работна ръка. Така целият ефект е в полза на собствениците на фермите, които надали имат нужда от такъв тип подкрепа.

Ограничаването не е решение

В светлината на тези аргументи сякаш решението на проблема е в ограничаването на директните плащания до ниво от 50 000 евро. Това ще насочи средствата към фурми с относително ниски приходи.



Но това не е решение на проблема, когато става дума за доказване на положителния ефект на директните плащания като подкрепа за земеделските производители с ниски доходи.

В повечето европейски страни около 40% от всички ферми във FADN (Мрежи за фермерско счетоводство) са заети извън селското стопанство. Съотношението при по-малките стопанства е още по-голямо. Така за много от фермерите заплатата от работата в селското стопанство не е основен източник на приходи. В тази група може да влизат както специалисти, които са насладили фермата по семейна линия, така и работници, които се занимават със строителни дейности или карат камион, за да свързват двата края.

Взимайте предвид това, фактът, че хората в селското стопанство вземат ниски заплати, може да се отрази негативно върху плащанията.



Разбира се, че в ЕС има фермерски семейства, които са бедни и които не печелят много. Начинът, по който може да им се помогне, е чрез социални механизми и данъчни кредити, а не чрез селскостопанска политика.

Осигуряването на плащания на малки ферми само защото са малки е нещо, което се подкрепя на базисно ниво, но то забавя структурната консолидация на фермите и спомага за поддържане на заетостта в селското стопанство.

В предишни свои статии Матюс казва, че тази политика понижава нивото на заетостта, отколкото да създава работни места. Според него съществуват по-ефикасни средства за подкрепа на жизнеността на малките ферми, които не се изразяват в директни плащания.

Не е проблем, когато големите ферми получават повече средства, а в отговор осигуряват ценни услуги на обществото. Обвързаните плащания позволяват на обществото да вижда за какво плаща. Към момента няма такава ясността в системата.

Заключение

Фактът, че почти 10% от целия бюджет на ЕС (около 145 млрд. евро) се дава на малко над 130 000 стопанства без очевидна полза от това за данъкоплатците в ЕС, сочи, че има нещо сгрешено.



Продукцията на тези големи, добре структурирани ферми, не е изложена на риск, ако плащанията отпаднат.

Директните плащания на ЕС служат просто, за да „оздравят“ цената на земята – а тя през последните десетилетия съществено е повишена и то в полза на сравнително малко на брой хора, които са собственици на земята. Това трябва да се промени.