Ръстът в производителността на България е среден за Европейския съюз (ЕС), като той е средно с 0,5 процента на година. Това стана ясно по време на представянето на анализа на фондация ИнтелиАгро за 10 години на ОСП в България и постигна ли тази политика целите си. 
 
 
„Според нас това е крайно недостатъчно, за да навакса България своето цялостно изоставане в селскостопанския отрасъл. Вижда се, че има достатъчно по-добри примери от нас и голяма част от тях са съсредоточени в новите страни-членки“, каза управителят на ИнтелиАгро Николай Вълканов. 
 
Държавите с най-добри резултати по показател Общата факторна производителност  (ОФП) са сред приетите след 2004 г. членки, които успяват да наваксват с по-бързи темпове своята изостаналост. Това са Латвия, Литва, Румъния и Естония, а сред старите страни-членки с резултати над средните могат да се похвалят Испания, Португалия. 
 
„По-притеснителното е, че с този ръст, който се движи около средния, ние не можем да настигаме по производителност европейските държави“, заяви Вълканов. 
 
 
През целия период 2007 – 2016 г. България произвежда малко под 1 процент от Брутната добавена стойност (БДС) в селското стопанство в ЕС. Но го произвежда с 2,7 процента от работниците, с 2,7 %  от земята и с едва 0,6 процента от капитала, сочи анализа. 
 
„Това е най-добрата илюстрация на изключително екстензивният характер на нашето земеделие в сравнение с ЕС“, обясни Вълканов. Той добави, че нуждата от интензификация на производството е очевидна, а по отношение на производителност на единица площ страната почти не расте през последните 10 години. 
 
„Размерът БДС у нас на един хектар земеделска земя е около 300 евро и той изостава значително от средния за ЕС, който е 880 евро/ха и особено съпоставен с лидера в това отношение – Холандия – 5190 евро/ха“, посочи Вълканов. 
 
Според анализа производителността на човек у нас расте, но не достатъчно и разликата със средните равнища с ЕС се запазва. Тук, според анализаторите, трябва да бъде намесена статистиката за инвестициите. 
 
 
„Годишно в дълготрайни активи в българското селско стопанство се влагат между 150 млн. евро и 200 млн. евро. Като това са общите инвестиции, а не само тези, които са реализирани с финансиране с европейски средства. За десет години в сектора са се влели над 5,5 млрд. евро публични средства“, каза анализаторът от ИнтелиАгро Стилиян Гребеничарски. 
 
Той обясни, че на всяко 1 евро, получено годишно като субсидия от българските фермери, те инвестират 30 евроцента. Той подчерта, че тази сума не е само от субсидии, а включва техните собствени инвестиции. 
 
„Когато сравним инвестициите към добавената стойност, която създава сектора, картината е доста притеснителна“, изтъкна Гребеничарски.  По думите му около 12 евроцента на всяко 1 евро създадена добавена стойност, се инвестира в България. 
 
„Това е многократно по-малко като процент от страни, които ние се опитваме да посочим като пример и около три пъти по-нисък от средния показател за ЕС. Нещо повече, инвестициите, които се правят в сектора изостават значително от капитала, който се употребява. И това нещо се случва в седем поредни години“, обясни Гребеничарски. 
 
По думите му направените инвестиции са едва половината от използвания капитал и единствено Румъния има по-лошо съотношение от нас. 
„С такава картина е много трудно да говорим за ръст в производителността и настигане на конкурентите от останалите европейски страни“, коментира анализаторът. 
 
ИнтелиАгро отчита тази цел на ОСП като изпълнена в малка степен. От една страна ОФП в българското селско стопанство бележи ръст след влизането на страната в ЕС и този ръст е съизмерим със средния за Общността. От друга страна, той се дължи най-вече на намаляване броя на малките стопанства и в почти никаква степен на някакъв реален технологичен напредък. 
 
Нарастването на ОФП е крайно недостатъчно за наваксване общата изостаналост на сектора и оптималното използване на вложените в него земя и труд. Начинът на прилагане на мерките и схемите за подкрепа не способстват в достатъчна степен за инвестициите и интензифицирането на сектора, за технологичното обновление и трансфера на знания, умения и добри практики.
 
Доходите на земеделските стопани 
 
Според анализа на ИнтелиАгро по отношение на средното стопанство в българското земеделие, средният доход расте. Нарастват и субсидиите, но расте и средния брутен доход. Това е доходът, от който земеделците след това разплащат рентите, заплати, лихви за използвания капитал и т.н. 
 
 
Чистият доход, който остава в стопанството расте значително по-бавно и то в сравнение с растежа на субсидиите. 
„Това е така, защото субсидиите имат пряка връзка с рентните плащания в земеделието. Всеки лев по-висока субсидия се превръща в 0,72 лв. по-високо рентно плащане. При положение, че съотношението на ползваната земя в България собствена спрямо наета е около 15% към 85%, може да се разбере защо една голяма част от директните плащания на площ се преливат към собствениците на земеделска земя. И те не спомагат в такава степен, каквато се предполага, че би трябвало за подкрепа на доходите на стопаните“, обясни Николай Вълканов.  
 
Разбивката по отрасли също е любопитна. 
 
При зърнопроизводството, където 85% от използваната земеделска земя е наета, се забелязва  нарастване на разходите за външни фактори на производство, в които най-голяма тежест има наема на земя с трикратно увеличение на разходите. Същевременно, реалният нетен доход на стопанство от 2010 г. насам постоянно спада, докато подкрепата нараства, отчитат от ИнтелиАгро. 
 
 
При зеленчукопроизводството, където делът на наетата земя е около 50%, нарастването на факторните разходи е значително по-слабо. В този сектор публичната подкрепа е най- незначителна като относителен размер и връзката ѝ с нетния доход на стопанство също е изглежда проблематична. 
 
Обвързаната подкрепа на площ, например, която се отделя за отрасъла след 2014 г. влияе отрицателно върху доходността от определен вид производства. Рязкото нарастване на площите с дини, тикви, фасул, грах през 2016 г. силно влоши пазарната ситуация за традиционно отглеждащите тези култури производители. 
 
Подобни резултати ще се наблюдават и при останалите в списъка за подпомагане култури, докато действа този механизъм, прогнозират от ИнтелиАгро. 
 
При трайните насаждения, където наемните отношения са значително по-дългосрочни, връзката между доходи и субсидии след 2009 г. е особено видима. Фиксираните разходи за производство, които показват данните дават основание да се предположи, че всяко увеличение на субсидиите отива в голяма степен в подкрепа на доходите на производителите. Ако обаче се изостри проблемът с липсата на сезонни работници, това може да се промени, отчитат анализаторите.  
 
 
По отношение на животновъдството трябва да се подхожда с голямо внимание, тъй като и при млякото, и при отглеждането на свине и птици се наблюдава сериозно преструктуриране и концентриране на производството. 
 
В сектор „мляко“, който е относително интензивен, в сравнение по- специално с отглеждането на говеда за месо, овце и кози,  се забелязва още по-бързо нарастване на факторните разходи, което може да се обясни именно с отпадането на по-дребните стопанства и нарастване тежестта на тези, които отглеждат собствени фуражи на наета земя, сочи анализът.
 
При производството на мляко се забелязва много по-бързо нарастване на разходите за труд спрямо средното ниво. 
Доходите в това направление са много тясно свързани с размера на видовете подпомагане, които се получават. Причините за това, според ИнтелиАгро, са две: въвеждането на обвързана подкрепа на глава животно и даването на предимство на животновъдите при кандидатстването за ползване на постоянно затревени площи от държавния и общински поземлен фонд без търг. 
 
 
Поради същите причини пасищното животновъдство се радва на постоянно увеличаващи се доходи, благодарение нарастващите приходи от субсидии. При него и разходите се запазват на едно относително постоянно, ниско ниво.
 
Според ИнтелиАгло тази цел на ОСП е частично изпълнена в България. Причините са, че реалните доходи от земеделие нарастват като цяло. Този ръст обаче не отговаря на нарастването на директното подпомагане. 
 
Картината в отделните отрасли е различна – в някои нетен ефект от субсидиите почти няма, в други той е по-скоро отрицателен, докато в трети е силно положителен. Причината е в различните схеми за подпомагане и в спецификите на отделните производства, обясняват от фондацията. 
 
Преките плащания на площ нямат този ефект на подкрепа на доходите, който се очаква от тях, тъй като в голяма степен се „преливат“ към собствениците на земеделска земя. 
 
Според ИнтелиАгро структурата на собствеността на земята в България не са удачен начин за подкрепа на фермерските доходи. Обвързаната подкрепа има по-скоро негативен ефект за доходите от зеленчукопроизводството и позитивен ефект за доходите от трайни насаждения и животновъдство. 
 
 
 
„Самото естество на тази подкрепа обаче предопределя на нея да се гледа като един временен инструмент за подпомагане на тези отрасли, които изпитват трудности. Би следвало да се предполага, че нарасналите финансови възможности на производителите от тези отрасли ще ги стимулира да развият стопанствата си като по-конкурентни пазарни единици. Опитът досега показва, че това се случва в твърде ограничен мащаб. Специално в животновъдството липсва необходимото желание от страна на администрацията да контролира качеството на селекционната работа, което задължение тя сама си е вменила“, отбелязват от ИнтелиАгро. 
 
По този начин, според анализаторите, се обезсмислят единствените стимули за повишаване продуктивността в стопанствата чрез обвързаната подкрепа, а именно схемите за животни под селекционен контрол. 
 
Пазарната стабилност 
 
„По принципно е доста съмнително доколко тази цел има смисъл изобщо да се поставя“, заяви Стилиян Гребеничарски. 
Той все пак отбеляза две от основните селскостопански суровини – пшеница и мляко. Те в България почти изцяло следват глобалните тенденции. 
 
„Остава загадка каква е ролята тук на ОСП“, добави Гребеничарски. Той обаче отбеляза, че емблематичен пример за това са млечните квоти. 
 
„ЕС доста време опитваше да контролира и осигурява стабилност пазара посредством лимитиране на производството. След отпадането на квотите всички натрупани изкривявания бяха освободени, цената на млякото се срина, но в същото време имаше и световни фактори, които допринесоха за това и редица фермери, които са свикнали да работят в тази стерилна среда, създадена от институциите, изпитваха сериозни затруднения“, коментира Гребеничарски и продължи: „Няколко месеца по-късно пазарът се балансира“. 
 
Следваха няколко поредни месеца с ръст в цената на млякото. След като ЕК отново реши да се намеси и въведе мерки за ограничаване на производството и опитът за контрол върху цените доведе до това, че фермери губят доход от по-високата цена, която иначе могат да реализират на пазара. 
 
Гарантираност на снабдяването
 
Според ИнтелиАгро от гледна точка на потребителите това е целта, която те усещат най-пряко и най-положително. През последните 10 години в страната не е имало проблеми с наличността на храни и селскостопанска продукция. Напротив, този пазар спокойно може да се нарече силно развит и конкурентен – разнообразен в цените, качеството, асортимента и каналите за продажби. 
 
 
„При тази цел имаме най-голямото достижение на политиката в сектора. Свободната търговия в рамките на ЕС обезпечава постоянния стокообмен на храни между страните в Общността. Пълното либерализиране на търговията с трети страни единствено може да гарантира сигурното снабдяване на крайния потребител с по-разнообразни храни на по-конкурентни цени“, обобщават изводите си от ИнтелиАгро. 
 
Друга цел на ОСП, да се гарантира, че доставяните продукти достигат до потребителите на разумни цени, също според ИнтелиАгро е с известни условности колко носи смисъл. 
 
„Възниква въпросът за кого са разумни тези цени, кой ги определя като разумни и кой е показателят едни цени да са разумни“, обясни Гребеничарски. Според него разумни цени за потребителя са по-ниските цени, но в същото време ОСП си поставя за цел повече доходи за стопаните. Това веднага означава, че по-ниските цени водят до по-ниски доходи за фермерите. 
 
Цените на храните и безалкохолните напитки в България са третите най-ниски в ЕС. Нивото трайно се задържа с 30% под средното за Общността през последните седем години. Тази позиция съответства и на мястото на страната в ЕС, що се отнася до размер на доходите на глава от населението – предпоследно. За разлика от относителната стабилност при цените, средните доходи за девет години са нараснали повече от два пъти, изчислени по паритет на покупателната способност.
 
"10 години ОСП в България означаваха много милиарди, инвестирани в селското стопанство и в селските райони. Но ако не решим собствените си проблеми, каквато и политика да има на европейско ниво и колкото и пари да се разпределят за България, това няма да ни помогне. Важните проблеми последните десет години бяха загърбени, защото се мислеше, че като имаме ОСП в Европа, нямаме нужда от собствена", обобщи Николай Вълканов. 
 

 
По думите му огромните проблеми в нашето селско стопанство стоят на дневен ред нерешени за десетилетия.  Те са разпокъсаната собственост на земята, изключително скъпият и труден достъп до напояване, скъп и труден достъп до електроенергия, справянето със сивия сектор, който в някои отрасли се движи между 50% и 80%. Друг проблем, според анализаторите, е вкарване на ред в работата на развъдните асоциации.
 
„Как ще правим модерно животновъдство без сериозна и реална работа върху селекционната дейност. Нещо, което е субсидирано от държавата, но държавата упорито отказва да го контролира“, заяви Вълканов.  По думите му друго много важно нещо е опазването на правото на собственост в селските райони. 
Като едно от нещата, с които трябва също да се справим като проблем е мисленето на земеделските производители. 
 
„Те вярват, че им се полага подкрепа, само защото произвеждат нещо. Но няма как така да направим наистина качествен прогрес по този начин“, заключи Вълканов.