Националната колекция от маслодайно-протеинови култури у нас се води от Института по растителни и генетични ресурси в Садово. Тя включва 10 маслодайни вида, научаваме от селекционера Йордан Ангелов, сред които и рапицата. Една от културите, които сега се проучва, е ленът. "Вече сме проучили над 550 сорта лен и скоро ще внасяме и тази култури, която се е отглеждала в нашите земи и има бъдеще", казва научният сътрудник, който от четвърт век ръководи екипа, занимаващ се с проучването на маслодайно-протеинови култури у нас. В садовската генетична банка ккъм момента се съхраняват повече от 42 хиляди образци от всички основни земеделски култури в световното земеделие.

 


Йордан Ангелов е категоричен, че генно-модифицирани култури в България не се отглеждат. Както и че рапицата има добро бъдеще и все повече земеделски производители ще се започнат да отглеждат тази култура. Именно в такава посока е и съвместната дейност на института в Садово и "Сортови семена" - Вардим най-вече за района на Плевен и Велико Търново.

- Г-н Ангелов, да започнем разговора от "бъркането" в ДНК структурата на една култура. Вие сте генетик - има ли разлика между генно модифицираната селекция и класическата генетика?
- Разбира се, че има разлика. Това, което се прави в България е класическа селекция, тоест използватт се класически селекционни методи без да се прилагат новите, които от 15 години разработва "Монсанто", например. При генмодифицираната селекция се вземат примерно генетичен материал от микроорганизми и от животински видове и се прехвърлят в генетичната структура на растителния вид. Тоест, при ГМО имаме прехвърляне на наследствена информация от един на друг вид. Това е нов тип селекция с много последствия, които още не са изсяснени. При класическата генетика се рекомбинира генетическа плазма в рамките на същите видове в същия род.
В България ГМО няма. Ние работим единствено с класическа генетика. Ако някой се съмнява, че у нас има генно-модифицирани култури да ни се обади - има лаборатория, в която срещу 300 лева могат да бъдат направени анализи. 
- Според вас от какво е продиктуван интересът през последните години към отглеждането на рапица?
- Интересът е към зимните маслодайни култури - това са рапица и репица. До 70-е години на миналия век масло-киселинният състав на рапичните масла беше с високо съдържание на ерукова киселина - 40-47%. След това по методите на класическата генетика се постига очистване на масло-киселинния състав на тези култури - сведена е до под 5%. Появяват се т. нар. еднонулеви сортове каквито са рапицата и репицата, тоест култури, които съдържат растително масло с директна хранителна стойност. След това, най-напред в Канада, се изчиства от глюкозинолати и вторият компонент - протеиновият комплекс на рапицата. След 1986 година европейската селекция пък създаде първите двунулеви сортове рапица, които постепенно се наложиха в производството.
- В централна Северна България по-възрастни земеделци казват, че някога в региона се е отглеждала рапица.
- Прави са. Първата индустриално-маслодайна култура в България - още през 1880 година, е репицата, а микрорайонът, в който най-напред започва индустриалното й отглеждане е Свищов. До 1916 година основната маслодайна полска техническа култура в България е била репицата. Едва след това у нас влиза слънчогледът. До 1964 година, обаче, репицата остава втората по обем постоянно отглеждана култура в страната.
След 1990 година интересът към тези масладайни култури се възроди. От Института по растителни и генетични ресурси направихме първите предложения. За близо 10 години, в които съм водил интензивно научно-изследователска работа с рапица и репица, съм изписал над 450 сорта от генбанките от целия свят. Проучили сме ги при наши условия по три години и сме подбирали адаптивните към нашите условия сортове. Първите сортове за индустриално отглеждане в страната бяха регистрирани през 1989 година. Но едва в средата на 90-те години започна постепенното внедряване на рапицата, а след 2003 година и интензивното й отглеждане.
- Връщаме се на въпроса кое породи интереса към нея?
- В сеитбооборотно отношение рапицата е много добър предшественик на житните, а ние нямаме достатъчно сеитбооборотни култури за зимните предшественици. Рапицата е един от най-добрите. Втората причина е, че рапицата е първата култура, която се изкупува веднага на добра цена. Това са основните причини, които провокираха интереса на земеделските стопани, които се ориентираха към отглеждането на рапица, въпреки че тя изисква висока култура на земеделие.

 

 

© 2010 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!