Как да повишим доходността си и колко е рентабилно нашето стопанство? Това са едни от многобройните въпроси, които си задават фермерите непрестанно, без значение дали сега са посели своето първо зрънце в сектора или вече дълги години берат „плодовете“ на своя труд.
 
 
Това може да бъде пресметнато лесно, благодарение на редица техники за планиране и анализиране на дейността на стопанствата. Фермер.БГ разговаря с Геновева Занева, аграрикономист и един от главните експерти в Националната служба за съвети в земеделие (НССЗ) затова как да пресметнем и подобрим рентабилността на стопанството си.
 
„Представените техники са подходящи както за планиране на стартираща дейност, планиране на бъдещото развитие на стопанството, но също така са подходящи и за направата на анализ за постигнатите резултати в стопанството. Съответно, ако стопанинът не е доволен или иска да има по-висока доходност от дадена дейност, същите техники отново могат да се използват, като се направи сравнителен анализ“, коментира експертът.
 
 
По думите й техниките са изключително полезни при планиране на дейност във фермата, тъй като, особено в началото, земеделците не са сигурни дали определената култура ще им донесе доходността, която очакват. Техниките са полезни и при определяне на това дали си заслужава преминаване от конвенционална към каквото и да е биологична дейност.
 
„Техниката за критичната точка за производство пък е важна от гледна точка на това да се прецени в кой момент, с колко декара от някаква култура или колко броя животни трябва да се отглеждат в стопанството, така че то да не е на загуба и да получи очакваните приходи“, допълва Занева.
 
Техниките за анализиране за подходящи и за малките стопанства.
 
„При малките стопанства е малко по-трудно да се прилагат тези техники, защото те не са задължени да водят счетоводна отчетност по Закона за счетоводството, но пък са задължени да декларират приходи и да ги документират. В този ред на мисли някои от техниките се основават на тези приходи и също могат да бъдат приложени. Освен това лесно могат да се проиграват различни варианти при промяна в цената или пък в добива, с цел да се проследи по какъв начин ще се отрази върху приходите на стопанството“, категорична е Геновева Занева.
 
Брутен марж
В страните от Европейския съюз брутният марж е най-използваният метод за анализ на икономическото състояние на фермата и нейното бюджетиране. Той е средство за сравнение ефективността на различни земеделски дейности или технологии. 

Под брутен марж на дадена селскостопанска дейност се разбира паричната стойност на брутната продукция, от която се приспадат някои специфични променливи разходи по видове култури или категории животни. 
 
Брутната продукция включва стойността на получената основна и допълнителна продукция от дадена дейност, както и получените субсидии. 
 
Разходите, които се приспадат от брутната продукция, са пряко свързани с отглеждането на културите или животните. В тях не се включват разходите за постоянно заета работна ръка, горива, наем, поддръжка и амортизация на техниката; наем, поддръжка и амортизация за сградите; застраховки на сградите и техниката; услуги от трети лица (с някои изключения).
 
Има някои особености при отчитане на променливите разходи в растениевъдството и животновъдството. 
 
В растениевъдството като променливи разходи се отчитат семената, торовете, препаратите за растителна защита, трудът на наетите сезонни работници, застраховките на културите, използваното дизелово гориво (когато може точно да се отчете вложеното количество по мероприятия за дадена култура ), разходи за пакетиране на продукцията, закупуване на амбалаж, външни услуги – за механизирани обработки, транспортни разходи, консултантски услуги и др. 
 
В животновъдството разходите, които се включват при изчисляване на брутния марж са: вложените фуражи (концентрирани, груби, сочни), медикаменти, ветеринарно-медицинско обслужване, лабораторни анализи, трудът в животновъдството (постоянен и нает) спада към групата на променливите разходи, застраховка на животните, използвана вода и ел.енергия пряко за производствената дейност, разходите за отглеждане на млади животни и др., поставяне на ушни марки, транспортни разходи и т.н. 
 
 
При сумиране на брутните маржове от дейностите на стопанството се получава общият брутен марж на фермата. След приспадане на постоянните разходи на стопанството се получава печалбата за фермата. Предимствата на този метод са няколко: 
 
- фокусът е върху разходите на отделната единица, които могат да варират в текущ план (по време на един производствен цикъл); 
- не се изисква много време при изчисляването му, както и при метода на пълните производствени разходи, а също и при анализа на стопанството; 
- не изисква точно решение, каквото трябва да има при определянето на постоянните разходи; 
- след публикуване на данни за брутните маржове от Системата за земеделска счетоводна информация могат да се правят сравнителни анализи къде точно се намира даден земеделски производител спрямо другите от бранша. 
 
Брутният марж рефлектира върху връзката между цена, производство и разходи. Поради това една промяна в неговата стойност може да е резултат от промените в продажната цена на продукта, разходите за производство, вариантите на комбинация на производствата в стопанството. 
 
За вземането на правилно управленско решение и извършване на качествен анализ са необходими пълни данни за изчисляването на брутния марж – реална продуктивност на единица продукция, очаквана изкупна цена за всяко производство, ползвани ли са субсидии, какъв е техният размер и други. При разходите е необходима разбивка по натурални показатели, цени и стойност . 
 
От тази детайлизация вече е възможно да се оценят техническите и финансови предимства и недостатъци, които влияят върху общия брутен марж. Така например, може да стане ясно отговаря ли равнището на използваните фуражи на постигнатата млечност; ниска или висока е цената на фуражите; какво е нивото на използваните медикаменти, в сравнение с тези на други ферми в същия район и т.н.
 
Анализ на чувствителността 
Този анализ показва зависимостта на брутния марж от промените в приходите, повлияни от обема на продукцията и реализационната цена. Тази техника цели да определи критичните променливи и да изучи техния ефект върху проектната ефективност.  Също така измерва резултатите от промените във важни променливи като добив, продуктивност, изкупни и доставени цени. Ето как се случва това с един пример.
 
 
В примера продуктивността на животните (крави) е 3 200 л/годишна млечност, реализационна цена 0,26 лв./л. При положение, че се ползва субсидия за продадено качествено мляко и се реализират бракувани крави, общият размер на приходите е 1 099 лв., а променливите разходи са на стойност 972 лв. В този случай брутният марж е 127 лв. По данните от таблицата могат да се направят няколко извода: 
 
1. При този положителен брутен марж (127 лв.) стопанството има възможност да покрие постоянните си разходи, но сумата е малка и в крайна сметка стопанството може да реализира загуба. 
2. Ако променливите разходи запазят нивото си, фермерът трябва да се стреми да запази или повиши млечността на кравите над 3 200 л и да отстоява реализационна цена от 0,26 лв./л нагоре, за да има по-голяма сигурност за постигане на положителен финансов резултат.
3. Ако продажната цена на млякото е 0,22 лв./л и тя е постоянна величина за по-дълъг период от време, положителен резултат от дейността може да се получи, ако се повиши млечната продуктивност на животните с 10 и повече процента.
4. Ако променливите разходи и млечността (напр. 2 720 л) са постоянни величини, трябва да се отстоява реализационна цена на млякото от минимум 0,27 лв./л.
 
Критична точка на производство 
Целта на този анализ е да определи критичния обем на приходите от реализирана продукция, под който земеделското стопанство ще формира загуба. Критичен е този обем от приходи, при който печалбата е равна на нула (приходите = разходите). Как обаче да пресметнем това? 
 
 
Критичният размер на производството се определя според прага на рентабилност. За целта се използва формулата :
 
 
Нека обвием примера в думи. Например постоянните разходи в една говедовъдна ферма са 15 000 лв. Променливите разходи за 1 литър мляко са 0,20 лв., а реализационната му цена е 0,39 лв. От тук: 15 000 : (0,39 - 0,20) = 78 947 литра. В този случай, за да не е губеща, фермата трябва да произведе най-малко 78 947 л мляко.
 
Праг на рентабилност
Какъв обаче е прагът на рентабилност, над който стопанството ще реализира печалба? Този метод дава отговор именно на този въпрос. Техниката може да се прилага в стопанства, които произвеждат само един продукт (мляко, месо и т.н ). Прагът на рентабилност е приложим и при производството на няколко продукта, но един от тях е основен, а останалите са с малък относителен дял и може да се пренебрегнат при изчислението. 
 
Пример: Търси се минималният брой крави, които трябва да се отглеждат, за да започне стопанството да получава печалба. Постоянните разходи в стопанството са на стойност 15 000 лв. и включват амортизационните отчисления на сградите, съоръженията и кравите от основно стадо, общи разходи и др. Средната годишна млечност на кравите е 4 422 л, средната реализационна цена на млякото е 0,39 лв./л.
 
Променливите разходи за издръжка на 1 крава годишно са 884 лв. Годишната продукция от една крава е 1 725 лв. Точката, в която приходите от продажба на мляко са равни на разходите, е точката, която показва минималният брой крави, след който ще се получава печалба във фермата. Това е т.нар. „мъртва точка“, при която няма печалба и приходите са равни на разходите. Минималният размер на стадото (α ) може да се изчисли лесно по следната формула:
 
 
Следователно, за да се покрият направените разходи трябва да се отглеждат минимум 18 крави. Ако цената на млякото и променливите разходи се запазят, една крава над този брой ще осигури 841 лв. печалба за стопанството.
 
Частичен бюджет
Частичният бюджет проверява икономическите ползи и социалните въздействия и съответните разходи от някаква възможна промяна. Неикономическите ползи на промените представляват социалните аспекти на определена дейност. Те биха могли да бъдат намаляване времето, изразходвано за труд от членовете на семейството в различните дейности на стопанството; повишаване адаптивността на производствения цикъл, намаляване на „черната“ работа и т.н.
 
За какво може да ни послужи тази техника за анализ?
- при разширяване на едно производство;
- подбор на алтернативни производства; 
- избор на различни производствени практики;
- решение дали да се закупи или наеме оборудване; 
- извършване на капиталово подобрение; 
- закупуване на ново оборудване за замяна на ръчния труд или поддръжка на старото оборудване. 
 
Когато използваме тази техника, трябва да се има предвид, че частичният бюджет отчита факта, че малките промени в организацията на стопанството могат да имат един или няколко ефекта. Възможно е премахване или съкращаване на някои разходи, брутни приходи или пък извършване на допълнителни разходи и получаване на допълнителни брутни приходи.
 
Примерът по-долу илюстрира нагледно технологията. В лявата страна са представени категориите, които намаляват печалбата – допълнителни разходи и намаляване на брутните приходи. А в дясната страна категориите, които увеличават печалбата са също две – допълнителни брутни приходи и намалените разходи. Въведените в двете страни на формата индикатори се сумират и се сравняват, за да се намерят нетните промени в печалбата при желана промяна. 
 
И така например зеленчукопроизводител възнамерява да отглежда моркови вместо грах. Земеделският стопанин разполага със следната информация :
 
Допълнителен доход (моркови) 6 400 лв. 
Спестени разходи (грах) 5 320 лв. 
Допълнителни разходи (моркови) 5 380 лв.
Неполучен приход (грах) 5 640 лв.
 
При наличието на цялата тази информация земеделецът си задава адекватния въпрос дали не е по-рентабилно да смени отглеждането на граха с моркови. 
 
 
В конкретния пример изборът на производителя е правилен, защото отглеждането на моркови вместо грах ще доведе до нарастване доходите на стопанството със 700 лв.
 
Геновева Занева заключи, че НССЗ разполага с тясно свързани специалисти в много направления от сектора, които винаги са готови да се отзоват и да помогнат на земеделците в повишаване рентабилността на стопанствата си.