Швед направи инвестиция, за да създаде работа на хората от китното Горско Ново село, намиращо се в подножието на Стара планина. В трудните години на прехода, безработните хора от селото се увеличават, а  Ян Ола Линдве, женен за българка от Горско Ново село, решава да възстанови поминъка им – лозарството. 
 
През 2000 г. мечтата му се сбъдва, земята е закупена, лозето поетапно започва да се засажда, ражда се и първото грозде. Ян Ола Линдве почива в България като до последно работи по своя проект. Днес освен плодородни лозя, управляваме и изба. Това разказа Маргарита Дамянова управител на изба Хотул Бунар за Фермер.БГ.
 
 
Горско Ново село е лозарски район, в миналото в землището са се обработвали 1500 декара с лозя. Идеята на Линдве е не просто да инвестира в закупуването на земя и посадъчен материал, но и цялостната инвестиция да остане в България.
 
„Първоначално идеята ни беше да са само лозя, но след като не можахме да реализираме цялата си продукция, цените бяха ниски, решихме да създадем и изба. В момента имаме 200 декара с лозя, от които 180 декара – Каберне совиньон, Мавруд и Мерло. По-голямата част от продукцията си я реализираме тук, но изнасяме и за Швеция“, обясни управителят на избата. 
 
 
Освен с шведска инвестиция, 76 декара от лозето са по САПАРД.
 
„Ние бяхме едни от първите, нашият проект беше под номер 9, но вече не се опитвам да правя проекти – нищо не става“, категорична е Дамянова.
 
По думите й проблем с износа няма.
 
„Познати сме и добре се приемаме на европейския пазар, а и лозараството върви напред. Все по-трудно обаче се справяме с работната ръка. Младите хора напуснаха село и повечето хора, които работят при нас сезонно са пенсионери“, добави тя.
 
Постоянно във фирмата работят 5-6 души, а сезонно компанията дава работа на около 30 души от селото.
 
„Борим се за качествени вина. Резитбата е ръчна. Правим и зелена резитба, с която контролираме добива си по 500 кг/декар, оттук вдигаме и качеството на гроздето и продукцията. Не ползваме захар, не влагаме много химия, мога да кажа, че работим по-друг начин. Когато закупихме земята през 2000 г. бяхме далеч от Европа, но Линдве дойде с друго мислене, така и ние се научихме да разсъждаваме по друг начин“, заключи Дамянова.