Основните зеленчукови култури - домати, краставици, пипер, патладжан и зеле се отглеждат чрез разсад. Семената за произвеждане на разсада се засяват в началото в февруари. Използвайте само обеззаразени сертифицирани семена. Засявате семената на обеззаразена торопочвена смес. В парниците или помещенията, където отглеждате разсада е необходимо да поддържате оптимален температурен и влажен режим според изискванията на културата.
Приготовяне на топли парници
За тази цел е необходимо набавяне на пресен оборски тор. Дъното на парника се покрива със суха шума или слама. Върху нея се разстила равномерно пресния оборски тор до долния ръб на порниковата рамка. Добре е пресния оборски тор да се навлажни с топла вода и да се покрие с полиетиленово платно докато се загрее. Около сандъка се натрупва тор или шума, върху касите се нареждат остъклените рамки и те се покриват с рогозки. След няколко дни торът се затопля и парникът се подготвя за засяване на семената. Върху добре заравнената повърхност на тора се застила равномерен слой от наситнена и пресята парникова почва /обикновено 2 части градинска почва и 1 част прегорял оборски тор.
Засаждане на домати и патладжан
В края на януари и началото на февруари се засяват в топли парници семената за ранно производство на домати и патладжан. Когато разсадът “кръстоса” /образува два същински листа/ трябва да се пикира в малки саксии или кофички.
Температурата на въздуха в парника се поддържа от 20-25°С, а след поникването се понижава до 10-15°С. Полива се често с затоплена вода и с малки норми. При по- висока температура и влажност разсадът прераства и се изнежва. Регулирането на температурата се постига чрез повдигане рамката на парника. В същото време се засяват в топли парници семена за ранно производство на целина.
Други култури
Към средата на месец февруари се засяват семената за производство на разсад за пролетно засаждане на главесто зеле.
Спанак и репички може да се засеят в студени или подвижни парници, стига почвата да не е замръзнала. Ако е подходящо времето в края на месец февруари и началото на март може да се засее спанак на открито.
В средата на месец февруари може да се засее в студен парник и главестата салата. Предзимно засетите марули и главеста салата са подхранват с амониева селитра при норма 20-30 г/м2.
Към края на месеца се засяват семената за ранно производство на моркови и средно ранното производство на пипер. Поникналият гъст разсад на ранния пипер се пикира на разстояние 8х8 см.
При благоприятно време в края на февруари и началото на март е добре да започне засаждането на арпаджик за производство на лук за глави. Схемата на засаждане е 20-25 см междуредово разстояние, 8-10 см в редовете и на 3-4 см дълбочина. При отглеждане на лук от семе (едногодишен), той се засява в редове на 20 см разстояние и 2-3 см дълбочина. След поникването растенията трябва да се разредят на 8-10 см.
Производство на глави лук чрез арпаджик
В края на месеца може да започне рътенето на ранните картофи. Клубените за семе се нареждат в плоски щайги и се поставят при температура 15-18°С, в тъмни помещения с висока въздушна влажност за около две седмици. Когато кълновете нараснат до 5-6 мм се прекратява първата фаза на рътенето и се изнасят в светли и хладни помещения. В такива помещения могат да престоят от 30 до 40 дни, през което време те се закаляват. Рътените картофи поникват средно с 10 дни по-рано, узряват със 7-10 дни по-рано и дават с 15-20% по-висок добив.
Болести
Най-значителни повреди по оранжерийните доматите през февруари нанасят листната плесен, сивото гниене, различните видове кореново и базично гниене, черните листни петна, мозайките, а по краставиците - брашнестата мана, мозайките, инфекциозната псевдожълтеница.
Листната плесен (Cladosporium fulvum)
Листната плесен (Cladosporium fulvum) е заболяване, характерно за оранжерийните домати, макар че в години с чести и обилни валежи може да се прояви и на полето, но най-често при безразсадовите. По листата се появяват бледозелени петна, които по-късно стават жълти. От долната им страна се формира налеп, отначало кремав, рехав, а по-късно плътен и кафяв, приличащ на кадифе. Силно нападнатите листа прегарят и окапват, от което добивите намаляват и качеството на плодовете се влошава.
Причинителят на листната плесен е гъбен патоген. който напада само доматите. Напетнените листа са разпространение на болестта в оранжерията. Най-често повредите започват от най-долните листа и постепенно обхващат и по-горните етажи на растението. Спорите на патогена се запазват по растителните остатъци, но не позволяват разпространяването на болестта. Високата влажност и по-високите температури - обратно - създават добри условия за повишаване на заразата.
Обеззаразяването на конструкцията на оранжерията и почвената повърхност след приключване на вегетационния сезон с Формалин - 2% при разходна норма 60 л/дка е една от важните профилактични мерки; засаждане на устойчиви сортове (Анжела, Виктория, Визион, Росела, Еуростар и други); пръскане на растенията при поява на първите петна с Топсин М-70 ВП - 0,1%.
Черните листни петна (Alternaria solani) по доматите
Черните листни петна (Alternaria solani) по доматите е широко разпространена и добре позната на градинарите болест. Тя се появява при всички производствени направления, но е най-вредна за ранните домати, отглеждани в полиетиленовите оранжерии.
По всички надземни части на растенията - листа, листни и цветни дръжки, цветове, плодове и стъбла се образуват тъмнокафяви, почти черни, разрастващи се петна, с характерна концентрична структура, достигащи големина до 1-1,5 см. При висока въздушна влажност петната се покриват с плътен черен спорообразуващ налеп. Болестта се проявява и по прерасналия и не навреме изнесен на полето разсад. В базалната (основната) част на стъблото се развиват тъмни петна, които го обхващат пръстеновидно и причиняват загиването му.
При висока степен на нападение повредите предизвикват изсъхване на листата, некротиране на цветните дръжки и цветовете, а по плодовете се образуват черни, сухи и напукващи се петна.
За борба със заболяването в полиетиленовите оранжерии трябва да осигури добър въздушен и воден режим, като се избягва преовлажняването. Препоръчват се фунгицидни третирания със Скор 250 ЕК - 0,04%, Дитан М-45 - 0,2%. Дитан ДГ - 0,2%, Корсейт М ДФ - 0,25%, Ридомил голд - 0,25%, Пужил Л-СК - 0,35%
Кои са икономически най-важните болести по пипера и доматите?
Сивото гниене (Botritys cinerea) по доматите
Сивото гниене (Botritys cinerea) по доматите е изключително вредно, както за оранжерийните домати, така и за ранното полско производство. По листата петната са светлокафяви, закръглени и бързо обхващат цялата листна повърхност; по стъблата са кафяви или сиви, отначало сухи, с напукана кора, а след това леко овлажнени, достигащи дължина 10-15 см. Най-често повредите се намират около раните, образувани при коптученето или в разклоненията по остатъците от листните дръжки. По зазряващите плодове петната са сивокафяви и се образуват около дръжката Те бързо се разрастват и предизвикват пълно изгниване При влажни условия по всички нападнати части се появява обилен сив плесенов налеп.
Болестта се развива интензивно при гъсто засаждане, повишена въздушна влажност или силно повърхностно навлажняване на растенията от поливане или листно подхранване.
За преодоляване на заболяването е необходимо да се отстраняват всички болни растителни части, да се регулира въздушния и влажностния режим; най-долните 2-3 листа да се откъсват, за да се осигурява достъп на въздух. Петната по стъблата трябва да се намазват с кашица от Топсин М-70 ВП, а останалите растения да се третират с Топсин М-70 ВП - 0,07%.
През месеца от неприятелите по-голямо нападение може да се очаква от оранжерийната белокрилка, миниращите мухи, листните въшки, трипсове, гъбните мухи, акарите, нощенките, галовите нематоди.
Миниращи мухи (Lyriomyza sp.)
Миниращи мухи (Lyriomyza sp.) - Вредят възрастните мухички, като пробиват горния епидермис и се хранят с изтеклия от листата сок. Ларви- те се хранят с мезофила на листата и по този начин правят мини. Първоначално мините са слабо забележими, но по-късно се разширяват, образуват се по няколко в дадена част на листа и често се съединяват или пресичат. Миниращите мухи се развиват непрекъснато и не е уточнен броят на поколенията през годината. За борба срещу тях се използват инсектициди с проникващо действие. Пръскането е по-ефикасно, когато е насочено срещу възрастните индивиди. Ефикасни са: Тригард 75 ВП - 0,02%, Пикадор - 0,05%, Вазтак нов 100 ЕК - 0,03%. Тези инсектициди са ефективни и срещу гъбните мухи.
Нощенки
Нощенки. Към групата на нощенките спадат много видове, но по оранжериините култури най-често вредят гамозначната (Autographa gamma) и многоцветната (Peridroma saucia). Тези видове имат целогодишно развитие на полето и в оранжериите. Гъсениците им предпочитат по-младите, сочни листа. Те ги нагризват периферно или унищожават изцяло. По доматите вреди гамозначната нощенка. За борба срещу неприятеля може да се използва един от регистрираните инсектициди: Децис 2,5 ЕК - 0,05%, Вазтак нов 100 ЕК - 0,02%, Суперсект 10 ЕК -0,03% и др.
Паяжинообразуващите акари живеят и се хранят от долната страна на листата, където изплитат фина паяжина. От акарите за доматите е много вреден доматовият акар (Vasates lycopersici). Той вреди, като смуче сок от всички надземни части на растенията, които се оцветяват в ръждиво-кафяво. По стъблото се образуват надлъжни пукнатини. Нападнатите листа отначало избледняват и постепенно изсъхват. По плодовете се образува мрежа от пукнатинки. Те остават дребни, с груба кожица, влошени вкусови качества и са негодни за консумация. Нападнатите растения изглеждат като опожарени. При силно нападение те загиват. Обикновено акарите се концентрират на малка площ в оранжерията, най-често близо до отоплителните тръби. Оптимални условия за развитието им са температура около 25°С и висока въздушна влажност.
За борба с акарите се препоръчва пръскане с Ортус 5 СК - 0,1%, Нисоран 5 ЕК - 0,06%, Санмайт 20 ВП - 0,075%, Бионим плюс 1,5 ЕК - 0,25% и др.
Борбата със сечене по зеленчуковия разсад трябва да се провежда редовно. То се среща при всички зеленчукови разсади, но в различна степен. Особено податлив е пиперът.
Причинители на сеченето могат да бъдат:
- различни почвообитаващи гъби (истинско сечене);
- неблагоприятни климатични условия - високи или ниски температури;
- преовлажняване на почвата;
- завишени дози на азотни торове и др. (лъжливо сечене).
ВИЖТЕ ОЩЕ
Отглеждане на ранни домати в полиетиленови оранжерии
Вегетационни поливки на зеленчуците
;void(0);){kind=link}