Изследване бе проведено в Англия с цел идентифициране на сортовете маслодайна рапица, които са по-атрактивни за насекомите-опрашители, каквито са и пчелите, пише agriland.ie.

Европейската седмица на пчелите ще се проведе от 26 до 30 юни

През последните години някои пчелари предположиха, че хибридни сортове маслодайна рапица може да осигуряват нискокачествен нектар за опрашители в сравнение с традиционни сортове опрашване на открито.

Учени от университетите Екзитър и Нюкасъл са тествали дали количеството и качеството на нектара, произвеждан от отглежданата в оранжерии маслодайна рапица, варира при различните култури и преди всичко при 3 традиционни системи за отглеждане, използвани за създаването на сортове.



Учените установяват, че докато количеството и съдържанието на захарите в нектара са били еднакви при различните сортове в една и съща система на отглеждане, те са варирали при различните системи на отглеждане.

Професор Джулиет Озбърн от Института по околна среда и устойчивост към Университета в Екзитър в Корнуел казва, че са взели идеята за проучването от пчелари.

Хората дойдоха при нас, за да ни попитат дали знаем защо някои сортове маслодайна рапица не дават очаквания добив на пчелен мед от кошерите, допълва тя.

Нектарът и поленът, произведен от характерните жълти цветове на рапицата, са ключов източник на хранителни вещества за насекомите-опрашители. Англия и Ирландия разполагат с около 250 вида пчели, включително опитомената медоносна пчела.

В проучването, посветено на опрашването, са тествани сортове по три различни метода. Учените са сравнили няколко сорта маслодайна рапица при методи за отглеждане - опрашване на открито, GMS и CMS.



Д-р Джонатан Кърадърс от университета в Нюкасъл обяснява, че в хода на тестовете са измерени редица флорални характеристики в сортовете зимна маслодайна рапица, отглеждани в оранжерии, с цел да се проверят разликите при оглеждане на открито и в такъв тип система.

Конкретно са измерени нивото на секреция на нектар в рамките на 24 часа, количеството, концентрацията и пропорционалността на захарите в нектара при всеки цвят. Учените са обърнали внимание още на размера и броя на цветовете на всяко растение от 24 сорта.

Ползите от опрашването и производството на култури

Анализите на информацията показва, че количеството на нектара и захарите варира в зависимост от системата на отглеждане, като то е значително по-високо при GMS хибридите, отколкото при CMS хибридите и свободните за опрашване сортове.



Учените правят заключение, че отглеждането на растения може да бъде използвано за създаването на сортове култури, които са с благоприятни за пчелите характеристики, едновременно носейки ползи за процеса на опрашване и за производството на растителни култури.

Според Озбърн разликите в нектара може да не са единствената причина за различния добив на мед, но изследването показва, че не можем да възприемаме всички сортове маслодайна рапица като равностойни източници на ресурси.