Темата с бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) е изключително важна и тя трябва да бъде пречупена през три важни контекста. Това каза министърът на българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова по време на първия от серията дебати „ОСП след 2020 – Изборът на България“, който се проведе в Пловдив и бе организиран от Институт за агростратегии и иновации и фондация ИнтелиАгро.
 
 
„Предизвикателството пред нас е да решим каква ОСП имаме и каква искаме да бъде. Какви са ползите, какви са научените уроци и как можем и трябва да променим тази ОСП от гледна точка на това, че имаме повишена конкурентоспособност и повишено технологично обновление. Пред нас стои въпросът в кои сектори и как искаме да подкрепим финансирането. Искаме ли да продължим със субсидирането и ако искаме, да решим как. Също така трябва да решим търсим ли баланс между всички сектори или всяка държава трябва да има възможност да определи някои сектори като по-приоритетни и само там да има субсидиране“, каза Павлова.  
 
Според нея втората тема е свързана с инвестициите в селските райони и как България смята да ги подкрепя. 
Третият важен контекст е влиянието на Brexit върху развитието и бъдещите политики на ЕС. 
 
„Затова секторът, бранша и всички екипи, които работят, трябва да решат с намаления обхват на финансиране на помощта кое ще е приоритетно“, допълни министър Павлова. 
 
 
Предвид, че България ще ръководи Съвета на Европа ще се наложи и баланс между нашите искания и останалите страни-членки. Именно тази нелека роля ще трябва да се поеме от министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. 
 
„Балансът е в това как по най-добър начин ще защитим средствата да отиват в направленията, в които трябва. Пример за това е Ос  II, в която са т.нар. екологични плащания. Там има направления, компенсаторни мерки, които не смятам, че са най-полезните като насочване на пари, които отиват в сектора. Всичко това трябва да се избегне“, каза Порожанов.
 
По думите му дебатът реално ще стартира, когато излезе позицията на Европейската Комисия. Министър Порожанов засегна и една от ключовите теми, която страните-членки и ЕК считат за задължителна за новата ОСП – опростяването
 
„Това е много сериозна тема. Тази бюрокрация тръгва от Брюксел, не си я добавяме ние в нашите наредби. От всичко това се задъхват бенефициентите, разплащателна агенция и всички останали“, коментира министърът и подчерта, че едно от най-важните неща е многогодишната финансова рамка.
 
С нейното изготвяне ще стартира и същинския дебат, тъй като ще стане ясна базата, с която ще разполагат фондовете. 
 
Порожанов също обърна внимание на Brexit. Според него това със сигурност ще се отрази на бюджетната рамка на ЕС и на дебатите. 
 
„Борбата ще е да се запази процентът от общия бюджет, който сега е около 40 процента“, обясни министърът.