Министерството на земеделието трябва да направи спешни корекции в почти всички наредби на Програмата за развитие на селскте райони, за да отстрани съществени пропуски при досегашното оценяване на проектите. Този извод се налага от първия одиторски доклад на Европейската комисия по изпълнението на програмата, получен във фонд "Земеделие" в края на миналата седмица, съобщи за "Дневник" изпълнителният директор на фонда Калина Илиева.

Липсата на ясна методология при оценката на заявената от фермерите селскостопанска техника се определяла като един от сериозните пропуски в българското законодателство.

При оценката на жизнеспособността на даден бизнес план администрацията трябва да докаже дали исканият трактор или комбайн съответстват като мощност на размера на стопанството на кандидата. Европейската практика представя подобна методология, така че да е ясно на един хектар обработваема земя каква да бъде мощността на купената техника, посочва Илиева. Тя допълва още, че досегашната практика показа, че се купува супермощна техника за обработка на малки площи от 100-200 дка, което е неефективно.

Процедурни пропуски са установени и при одобрението на проектите по мярка "Млад фермер", където оценката на риска се извършва от администрацията едва след подписването на договорите. Според Калина Илиева при подписването на последните 400 договора експертите от фонда постфактум били установили нередности в половината от тях.

"Ако наредбата беше указала, че този риск анализ трябва да се прави преди подписването на договорите, щяхме да си спестим загуба на субсидии, защото щяхме да установим измамата преди това и да не се стига до анулиране на договор", обясни още Калина Илиева. И поясни, че разплащателната агенция задължително заявява пред Европейската комисия субсидиите по всеки одобрен проект и когато веднъж те са заявени, но впоследствие отказани да се платят заради различни нарушения, тези средства се губят и не могат да се усвоят от други изрядни фермери.