Перспективите в  етерично-маслените култури, конкурентоспособността на българските фермери и нужна ли е стратегия за земеделието на страната, разговаряме с управителя на ИнтелиАгро Николай Вълканов.

 

-   Кое от нещата, на които обучавахте фермерите в САЩ не може да бъде приложено в България, защо и кои могат да бъдат приложени?

 

-  САЩ бяха много добър пример за това как е организирана работата от полето до щанда. Нещо, което е все по-важно за потребителите – да имат сигурността, че купуват качествен продукт, добре заготвен, който има дълъг живот на щанда. Това са все неща, с които ние имаме проблем. Това са заготовката и маркетинга на продукцията.

[news]

 

По-трудно приложимо или по-скоро не отговаря на нашата ситуация е мащаба. В Щатите мащабите са огромни. И когато нашите фермери видят едно зеленчуково стопанство от над 10 000 дка, мащабите, механизацията и целият процес на работа как протича, те няма как да го мултиплицират тук. 

 

Но що се отнася до заготовка, но маркетинг, до цялата верига на доставки, имаме много какво да учим и точно това е посоката, в която смятаме, че първо успешните земеделци в България ще трябва да се развиват и второ, в която и ние самите тласкаме нашите клиенти, защото не по-маловажно е освен да произведеш продукцията, а и да я продадеш и то на цената, която искаш.

 

-  Говедовъдството е една от темите, на които често пишете. Наскоро разговарях с председателя на съюза г-н Михаил Михайлов, който твърди, че един от основните проблеми в сектора е, че много от фермерите не се интересуват от това как да намалят себестойността на продукцията си и да увеличат производителността. Така ли е според Вас и какви са другите проблеми в този сектор?

 

-  Абсолютно съм съгласен. Проблемите са много и първият от тях със сигурност е производителността и ефективността на нашите фермери. За никого не е тайна вече, че по производителност изоставаме с 50 % от средната за ЕС, което е много голям проблем. Първата и основна задача на нашите фермери трябва да бъде  как да бъдат произвеждат по-евтино и как да произвеждат повече и по-качествено. 

 

И това не е уравнение, което е с много на брой неизвестни. Имаме достатъчно добри примери  и в страната със стопанства, които имат добиви от 8, 10 дори 12 тона мляко на глава. А министерството защитава за обвързаната подкрепа количества, които са на някакво допотопно ниво. Как ще развиваме ние млечно говедовъдство с производителност от 3-4 тона на глава. Това не е сериозно. Ние не сме Етиопия.

 

-  В Русия в последно време са започнали стратегия, която започва с планиране на селекцията. Трябва ли и у нас да се направи такава стратегия и дали трябва да тръгва точно оттам?

 

-  Селекцията е вторият изключително важен фактор. Първият няма как да бъде постигнат като резултати, т.е. по-голяма производителност, ако не обръщаме достатъчно голяма внимание на селекцията. Това е въпрос, който в България доскоро се пренебрегваше. Но виждам, че все повече производители се насочват към развъдните асоциации. Но тук първата причина е, че се въведе диференцирано плащане за обвързана подкрепа и животните под селекционен контрол получават по-висока субсидия, т.е. налице е погрешен стимул.

 

Ако вие искате да се развивате в този бранш, трябва наистина да полагате усилия за стадото. Да подобрявате качествените характеристики на животните, защото 50 или 100 лв. не е решаваща и няма да ви спаси в този много конкурентен пазар, в който се превръща млечният. Тука идва въпросът и за контрола върху развъдните организации. Не бива да забравяме и да пропускаме, че те също са на държавна издръжка и получават държавна субсидия. Но резултатите от тяхната работа са практически безконтролни.

 

Няма асоциация, може би с изключение на една новопрохождаща, която да има ясни, общодостъпни резултати от своята дейност. Да имат най-елементарно – един софтуер, с който да показва, че едикое си животно от едикое си стадо за тази една година е постигнало този резултат. Било в повишаване на млечността, било в подобряването на други показатели като заплодяемост и т.н. Това са неща, които би следвало, ако на държавата й пука за този сектор, именно тях да заложи като критерии – производителност, заплодяемост, проследимост …

 

И това трябва да бъде наложено надолу по веригата в сектора през развъдните асоциации. Ние на теория и на хартия имаме всички компоненти от тази среда, за която говорим, но никой от тях не си върши работата както трябва и никой не се отчита за средствата, които получава.  

 
- В каква насока и в кой сектор са най-често анализите, които ви поръчват клиентите ви?Какви са най-честите анализи ?
 
- Виждаме интерес към етерично-маслени култури, към билките. Смятаме, че това ще бъде едно от направленията, в които тепърва ще се развива българското земеделие. Поради две причини - първата е, че доходността от тях е сравнително висока. Особено съотнесено с други масови култури, които се отглеждат, най-вече зърнопроизводство. Втората причина е, че има добри пазари и добра реализационна цена. И отговарят като начин на отглеждане на нашия климат и на все по-голямото засушаване, на което ставаме свидетели. Т.е. другият важен фактор, който ще определя развитието на тези направления в селското стопанство е именно климата. 
 
- Има настроения, че тези тенденции с лавандула, маточина напоследък, са балон, който ще се спука в даден момент, защото ще се пренасити пазара. 
 
- Това е много важно наблюдение и си има обяснение. Периодично се появяват такива хитови направления, в които изведнъж се юрват всички да влагат средства. Проблемът е, че голяма част от заетите в този бизнес са много опортюнистично настроени. Те искат много бързо да превъртят едни пари и да забогатеят, а то не става по този начин и лавандулата е най-добрият пример за това.
 
Този т.нар. балон вече започва да се пропуква. С маточината вероятно ще го видим също в рамките на една-две години. Но тук има друг важен фактор. Когато много нарасне търсенето за посадъчен материал за едни такива култури, в общия случай, вътрешният пазар не може да го задоволи и започват да се получават и започват да се получават едни партиди с много спорно качество. Аз съм убеден, че една много голяма част от производителите, които са инвестирали в маточина през тази година все още не знаят, но те гледат маточина за чай, а не за масла. И оттам ще дойде и голямото им разочарование, когато тръгнат да продават тази стока. 
 
- В скорошно интервю казвате, че в България на практика почти няма професионални фермери. Това на ноу-хау ли се дължи или има и някакви други причини?
 
- В България фермерската прослойка сега се заражда със започването на подмяната на поколенията, т.е. с навлизането на децата на тези, които са стартирали бизнеса в началото на 90-те. А да нямаме истинско фермерство, причината е една и е много ясна, това са тези 45 години, в които българинът беше насилствено изтръгнат от земята, животните му бяха отнети и в общи линии познанието и практиката, наследствеността в този бизнес, бяха ликвидирани със замахването на един пръст от държавата. Това е огромен проблем, с който ние тепърва ще продължим да се борим за неговото преодоляване. Ясно е, че няма как да се изградят такива дълбоки фермерски отношения само за 20-30 години. Това ще отнеме малко повече време. 
 
- Трябва ли в България да е направи дългосрочна стратегия за земеделието. Това ще помогне ли и има ли начин да се случи?
 
- Скептичен съм към дебели документи, които отлежават по лавиците на министерствата. Ние на глава от населението сигурно имаме безброй много стратегии вече за различни направления на икономическия живот.  Въпросът не е толкова в написването на една стратегия, а в нейното прилагане. И нещо друго. Аз не мисля, че научната среда, без въобще да я подценявам, или пък администрацията в министерството на земеделието има капацитета да изготви подобен амбициозен документ.
 
По простата причина, че те са твърде отдалечени от реалните неща, които се случват, от причините за това. Необходим е със сигурност един много широк дебат, защото все по-голяма част от обществото се вълнува от темата за селското стопанство и за храната, която яде. Но колкото повече държавата планира в един сектор на икономиката, толкова по-голям е шансът да се провали този сектор. Аз вярвам и съм напълно убеден, че при едно по-неутрално и намаляващо субсидиране на сектора, това ще бъде най-добрият му стимул за растеж.  
 
И тогава със земеделие ще започнат да се занимават хората, които наистина искат и наистина го умеят. И които бързо ще могат да разберат  от производството на какво ще спечелят. Т.е. ние няма да развиваме насила някое животновъдно направление, само защото в България е имало 10 млн. глави овце преди  50 години, а ще го развиват хората, които виждат бъдеще и пазар в това нещо.