Перспективите в етерично-маслените култури, конкурентоспособността на българските фермери и нужна ли е стратегия за земеделието на страната, разговаряме с управителя на ИнтелиАгро Николай Вълканов.
- Кое от нещата, на които обучавахте фермерите в САЩ не може да бъде приложено в България, защо и кои могат да бъдат приложени?
- САЩ бяха много добър пример за това как е организирана работата от полето до щанда. Нещо, което е все по-важно за потребителите – да имат сигурността, че купуват качествен продукт, добре заготвен, който има дълъг живот на щанда. Това са все неща, с които ние имаме проблем. Това са заготовката и маркетинга на продукцията.
[news]
По-трудно приложимо или по-скоро не отговаря на нашата ситуация е мащаба. В Щатите мащабите са огромни. И когато нашите фермери видят едно зеленчуково стопанство от над 10 000 дка, мащабите, механизацията и целият процес на работа как протича, те няма как да го мултиплицират тук.
Но що се отнася до заготовка, но маркетинг, до цялата верига на доставки, имаме много какво да учим и точно това е посоката, в която смятаме, че първо успешните земеделци в България ще трябва да се развиват и второ, в която и ние самите тласкаме нашите клиенти, защото не по-маловажно е освен да произведеш продукцията, а и да я продадеш и то на цената, която искаш.
- Говедовъдството е една от темите, на които често пишете. Наскоро разговарях с председателя на съюза г-н Михаил Михайлов, който твърди, че един от основните проблеми в сектора е, че много от фермерите не се интересуват от това как да намалят себестойността на продукцията си и да увеличат производителността. Така ли е според Вас и какви са другите проблеми в този сектор?
- Абсолютно съм съгласен. Проблемите са много и първият от тях със сигурност е производителността и ефективността на нашите фермери. За никого не е тайна вече, че по производителност изоставаме с 50 % от средната за ЕС, което е много голям проблем. Първата и основна задача на нашите фермери трябва да бъде как да бъдат произвеждат по-евтино и как да произвеждат повече и по-качествено.
И това не е уравнение, което е с много на брой неизвестни. Имаме достатъчно добри примери и в страната със стопанства, които имат добиви от 8, 10 дори 12 тона мляко на глава. А министерството защитава за обвързаната подкрепа количества, които са на някакво допотопно ниво. Как ще развиваме ние млечно говедовъдство с производителност от 3-4 тона на глава. Това не е сериозно. Ние не сме Етиопия.
- В Русия в последно време са започнали стратегия, която започва с планиране на селекцията. Трябва ли и у нас да се направи такава стратегия и дали трябва да тръгва точно оттам?
- Селекцията е вторият изключително важен фактор. Първият няма как да бъде постигнат като резултати, т.е. по-голяма производителност, ако не обръщаме достатъчно голяма внимание на селекцията. Това е въпрос, който в България доскоро се пренебрегваше. Но виждам, че все повече производители се насочват към развъдните асоциации. Но тук първата причина е, че се въведе диференцирано плащане за обвързана подкрепа и животните под селекционен контрол получават по-висока субсидия, т.е. налице е погрешен стимул.
Ако вие искате да се развивате в този бранш, трябва наистина да полагате усилия за стадото. Да подобрявате качествените характеристики на животните, защото 50 или 100 лв. не е решаваща и няма да ви спаси в този много конкурентен пазар, в който се превръща млечният. Тука идва въпросът и за контрола върху развъдните организации. Не бива да забравяме и да пропускаме, че те също са на държавна издръжка и получават държавна субсидия. Но резултатите от тяхната работа са практически безконтролни.
Няма асоциация, може би с изключение на една новопрохождаща, която да има ясни, общодостъпни резултати от своята дейност. Да имат най-елементарно – един софтуер, с който да показва, че едикое си животно от едикое си стадо за тази една година е постигнало този резултат. Било в повишаване на млечността, било в подобряването на други показатели като заплодяемост и т.н. Това са неща, които би следвало, ако на държавата й пука за този сектор, именно тях да заложи като критерии – производителност, заплодяемост, проследимост …
И това трябва да бъде наложено надолу по веригата в сектора през развъдните асоциации. Ние на теория и на хартия имаме всички компоненти от тази среда, за която говорим, но никой от тях не си върши работата както трябва и никой не се отчита за средствата, които получава.
0 КОМЕНТАРА