Месодайната индустрия и управлението на пасищата са изключително важни. В Ирландия 70% от храненето на нашите животни е паша. Това е основно за нашето животновъдство – силаж и паша, като само пашата е 70%.
 
 
Това разказа в лекцията си Майкъл Ийгън, който разясни какво значи пасищен мениджмънт и какъв е ротационният принцип на паша в Ирландия. Лекцията му е част от започналия днес в Сливен български форум за месодайно говедовъдство Стекспо 2017, който се организира и провежда от Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ).
 
2/3 от стопаните в Ирландия се занимават с говедовъдство. Това, че животните ни се хранят основно с трева създава добър иминдж на страната ни. Ние сме четвъртият по големина износител на телешко месо в света, с 502 000 тона на година. А също така и най-големият износител в Северното полукълбо. 90% от нашето телешко се изнася на стойност 2.60 млрд. евро като месо и живи животни, обясни Ийгън.
 
По думите му 100 000 са фермите, които произвеждат телешко месо в Ирландия. Интересна е тенденцията, която се наблюдава - средно повече са по-дребни стопанства, като 15 млечни крави е средният размер на една ферма, разбира се има и големи стопанства. 
 
По последни данни 1,5 млн. от кравите в Ирландия са за месо, като броят им се намалява на година, докато млечните крави се увеличават -  1,3 млн. 
 
Каква е генетичната картина и какво се търси?
В Ирландия се селекционират животни с по-голямо трупно тегло и по-голямо омускуляване. Много работа се извърша в Иралндия за постигане на оптималната порода. 
 
Ийгън обясни, че министерството на земеделието в Ирландия отпуска 300 млн. евро за подбор на генетиката. Тези средства се разпределят между фермерите за устаноявяване на генотипа на животните им. Единственото условие за получаване на конкретна сума е изследване на 60 процента от животните в стадото. Целта е да се създаде говедо с голям генетичен индекс. 
 
Разходи и приходи
По отношение на себестойността, двата най-важни фактора са усвояване на фуражите и редуцитане трудностите при раждане. Ключовото тук е да се усвояват фуражите ефективно, като на всеки килограм фураж, да се постигне над 1 кг прираст. 
 
Пасищата в Ирландия
В Ирландия има 4,6 млн. ха тревни площи, от които 80% са пасища, другото е гора и естествени райони. 55% от тези пасища се използват за местно говедовъдство, обясни експертът.
Ирландия е с много ниска стойност на въглеродния отпечатък, а България е с много висока. В Ирландия това е така, защото между 10% и 12% от храненето на животните е ечемик, а останалото е паша и/или силаж.
 
 
Ийгън припомни, че увеличаването на използваната паша, увеличава и нетната рентабилност на животновъдството. 
 
Целите за добро пасище
-  високопроизводводителни пасища;
-  постоянни пасища;
-  висококачествени пасища – като качество на храната;
-  висока степен на използване на пасището за паша.
 
Има общи техники за оптимизране и на четирите  показателя, обясни специалистът.
Фермата, която не е организирана добре, няма как да има добро пасище. Това се постига с отделни пасища от 7 до 9 на брой, които да имат пътна ифраструктура, трябва да имат точки на достъп до всяка отделна част. Минимум 2 точки на достъп до пасище, както и корита за вода – ако имате животни на пасището, задължително е там да има вода. 
 
Размерът на пасищния парцел  зависи от броя на животните. Например, ако имате 40 майки и телета – 1 ха е достатъчен. Тези парцели е добре да бъдат максимално квадратни, защото ако са много дълги и тесни, е много лесно да се повредят. Ако оставяте много дълго животните в съответния парцел, намалява растежа на тревата, съответно и на животните. 
 
 
Графиката показва парцелирането, което може да се направи на пасище от 20 ха.
Броят на животните е константен. Първото пасище е разделено на четири. При него имаме по-дълго опасване. В този случай един парцел е 50 дка, което би се опасало за 4-5 дни. Вторият вариант има шест раздела, които биха се опасали за 3-4 дни. Третият вариант има 8 части, като при него за опасване са нужни 2-3 дни.
 
При първия вариант възобновяването на пасището ще бъде по-трудно, тъй като животните стоят дълго време на него.
При втория вариант пасището се въстановява по-добре, защото животните стоят на него само 3-4 дни и тревата се въстановява по-бързо. 
 
При третия вариант, който е и най-добрият, ако искаме да опазваме пасището си и да имаме по-добри резултати. Ротацията на 2-3 дни повишава с 25% производствеността и това е само заради по-доброто парцелиране. 
 
Специалистът обясни още, че повечето фермери в Ирландия мерят тревата в пасищата си, за да направят прогноза за следващия сезон и да видят за колко време ще им стигне пасището. Методите затова са няколко
- слагат метър на стойка и мерят височината;
- косят и теглят тревата;
- мерят на око.
 
В сантиметри измерват от земята до края на тревните стръкове, така мерят и прогнозират за колко време ще им стигне пасището. Тревата се мери през есента, пролетта и лятото.  Дейността, която изврършват през есента до зимата ще определи колко трева ще имат през пролетта, разясни Ийгън.
 
 
Графиката показва организираната паша в Ирландия. За България тези дати трябва да се променят, но принципът е същият. 
За да бъде методът ни правилен – височината на тревата трябва да достигне до оптимална височина. Ако имаме прекомерен растеж в тези парцели, ги окосяваме, а излишък правим на силаж.
 
Така се организира работата сезонно, но тези резултати няма да се постигнат, ако нямаме необходимото плодородие на почвата. За максимален растеж и добив – киселнността на почвата трябва да е около 6,3, фосфорът  5,1-8,1 мг/л, калий от 101-150 мг/л. Също така е много важно да се направи анализ на показател на почвата, за да бъдат тези показатели в баланс.