За пореден път дебатът за реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз (ЕС) тръгна в погрешна посока. След индикациите, че плащанията по ОСП може да бъдат орязани, за да се запълни черната дупка, оставена от Брекзит, отново говорим за размера на гърнето и за какво трябва да се използва то, пише електронното издание Euractive.

ОСП след 2020 – Изборът на България – най-мащабното международно събитие в агросектора

Напълно възможно е друга реформа да дойде и да си отиде, без да се фокусираме върху критичния въпрос как системите за изхранване на ЕС и целия свят могат да бъдат основани на принципа на устойчивостта с оглед климатичните промени, измененията в екосистемите, натиска върху поминъка на стопанствата и нарастващата епидемия от затлъстяване.

Поради това "Европейската соева декларация" е глътка свеж въздух.

Германско-унгарската инициатива, представена по-рано този месец и предложена за приемане от министрите на земеделието на ЕС на 17-18 юли, призовава за поредица от стъпки за увеличаване производството на протеинови фуражи в Европа и за разнообразяване на селското стопанство. Наедно с това се изисква идентифициране на огромния потенциал за производство на соя в Централна и Източна Европа. В декларацията се настоява, че вносът на соя, който е задължителен за покриване на потребностите на страните от ЕС, трябва да бъде ръководен от сертифицирани устойчиви производствени системи.

Соевата декларация поставя акцент върху съществуващата зависимост на Европа от вноса на соя и предлага нов кръг от реформи на ОСП, които да променят за добро системите за храна и земеделие на Стария континент и извън него.

Устойчивите фуражни вериги са добра отправна точка, но спешно са необходими допълнителни стъпки и за намаляване на въздействието върху околната среда и здравето на животновъдния сектор, се казва още в декларацията.

Промишленото животновъдство продължава да бъде засегнато от лошите условия и нехуманно отношение към животните, както и от замърсяването на водите и почвите заради високите нива на оборския тор и нарастващата заплаха от антимикробна резистентност, дължаща се на прекомерното използване на антибиотици в стопанствата.

В крайна сметка общото производство и консумация на животни в Европа също трябва да бъде намалено. Животинският протеин съставлява около 60% от европейския хранителен прием. През ноември 2016 г. 24 членове на ЕП предложиха до 2030 г. да се намали консумацията на храни на основата на животни с най-малко 30%, за да се подпомогне постигането на целите в областта на климата и да се преодолеят хроничните здравословни проблеми, свързани с високото потребление на животински протеини.

В светлината на тези предизвикателства е необходимо да се мисли извън реформата на ОСП и да се разработят амбициозни и обединени политики за устойчиви системи за хранене и земеделие.

В контекста на бюджетните съкращения соевата декларация и по-нататъшните действия в тази посока са още по-уместни. Преходът към устойчиви хранителни системи е едно от големите предизвикателства на нашето време. Показването на начина, по който това предизвикателство може да се реши с амбициозни и интегрирани действия може да бъде най-добрият начин за оправдаване на бюджета на ОСП и да се гарантира, че политиките на ЕС в областта на храните и земеделските стопанства ще продължат в бъдеще.