В Канада един стрък мурсалски чай се търгува за 1 долар. Растението се цени изключително много, не като в България. Това заяви за Фермер.БГ Любен Ушев, дългогодишен производител на мурсалски чай.

Мурсалският чай – едно от чудесата на България

През юли предстои беритбата на ценната култура. Въпреки това недобросъвестни хора продължават да берат насажденията с мурсалски чай, а горските служители не се справят с опазването. Въпреки забраната и солените глоби - от 100 до 3 000 лв., продължава практиката да се бере чай без да е цъфнал както трябва, става ясно от думите на Ушев.

„Обрали са го навсякъде. Хората го берат зелен и после го предлагат на мен. Идват на пазара и ми казват, че бил див. Омръзна ми от тази практика. Въпреки въведената забрана за бране, има хора, които винаги ще берат, не когато му е времето“, оплаква се производителят.

Не само това, има хора, които варят чая, слагат му захар и го предлагат на пазара като мед от мурсалски чай. Това не е така. Няма никакъв контрол, алармира Ушев.

Стопанството му е в Триград, Смолянско, и се разпростира на 20 дка. Въпреки градушките в района през изминалите дни, щети няма.

За предстоящата беритба проблеми откъм работна ръка също няма. Производителят от години използва услугите на местни жени, които със заработено успяват да свържат двата края, тъй като в региона работа почти не може да се намери. 

Любен Ушев има намерение да развие още бизнеса си. В момента едно от сериозните предизвикателства е проблемът с руския пазар. Наложеното ембарго е пречка за икономическото развитие на страна.



Всичко идва от политиката на България. При мен дойде един руснак, който иска да внася чая в Русия. Трябвало е да изкара 32 документа и дори е лицензирал чаят. За това са били необходими 5 месеца, казва Ушев. Той смята, че политиците трябва да обърнат внимание на и на този проблем.

"Губя от ситуацията, въпреки че не съм взел нито един лев от държавата. Имам 20 декара мурсалски чай и ред международни награди. Дават се пари за щяло и нещяло, а за хора като мен, които дават хляб на другите, не дават и стотинка", допълва производителят.

Дългогодишният производител на мурсалски чай е щастлив, че децата и внуците му са тръгнали по неговите стъпки.

"Това ембарго обаче не мога да го разбера. Не съм доволен от отношението на страната ни към Русия и предпочитанията към САЩ, Германия и другите страни. Имам разсад – може би 200 000 корена, защо не дойдат от Министерство на земеделието, храните и горите в Смолян? Там да засеем с мурсалски чай. Да се създаде работа на хората", казва производителят.

"Дори Пирин и Родопите може да се засеят. Не искам да се сее надолу, защото там му слагат торове и качеството изчезва. Накрая пишат мурсалски чай, а той не е от Мурсалица. От Северна България е или от Бургас, Варна, Свищов. Да си пишат варненски чай, свищовски чай, но не и мурсалски", категоричен е Любен Ушев.

"Да се разпознае качественият мурсалски чай не е трудно. Махалката трябва да е дълга 10-12 см. Ако тяе по-дълга или чаят е раздробен, това е менте. Много от произвеждащите чай в полето го дробят. Слагат го в пакета надробен. Клиентът така не може да познае", обяснява той.

Производителят допълва, че чаят се бере, когато до пето-шесто стъпало махалката е цъфнала. Именно тогава идват пчелите, защото е потекъл сокът. Оттук идва качеството на мурсалския чай. Ушеф каза още, че скоро чаят му бил изследван в секретна космическа лаборатория в Русия.

"Откриха 22 елемента. Този човек, който го изследва, каза, че е установил един елемент, който е много важен за онкоболните. Само мурсалският чай го съдържа", допълва той.