Масово от администрацията не уведомяват навреме фермерите, че не е в края на годината срокът за подаване на документи, а през септември. По този начин искат да прекъснат на хората последните две плащания. Това заяви за Фермер.БГ Неделчо Благов, зеленчукопроизводител от Пазарджишко.

Оранжериен производител: Нашата продукция трябва да се продава на нашия пазар

„Масово покрай мен има фермери, насадили по мярка 141 много сини сливи и дюли. Според мен държавата по този начин иска да ощети фермерите. Какъв е проблемът през май да ми изпратят имейл или писмо, за да ме уведомят своевременно, че тази година срокът е до 25-и септември, пита фермерът.

Той има неуспешен опит с отглеждане на орехи.

„Приключихме с орехите. Имах голяма надежда с тях, исках дори да купувам земи около мен заради насажденията, но не тръгнаха. Както се казва един пенсионен фонд да си създам, защото на държавата не вярвам. Сагата с орехите обаче приключи сагата“, спомня си той.

"През третата година, когато трябваше да подам документи за субсидията, никой не ме уведоми своевременно. По този начин приключи програмата – на 25-и септември бил крайният срок, а те ми се обадиха на 1 септември. Нямаше технологично време за реакция, за да се оправят всички документи в такъв срок“, казва Благов.

Три години му изплащали по 1500 евро годишно, но начинанието му завършило без успех.



„Защо трябва две седмици преди крайния срок да ми се обаждат? Ядосах се тогава. Орехите ми обаче чумееха, стояха ниски и не се развиваха. Ходил съм в Тутракан и видях, че там дръвчетата на 7-8 метра с кеф да ги гледаш. При мен не се получи – стигнаха до 1,60 – 2 метра“, спомня си Благов и допълва, че един ден викнал работници и изкоренил насажденията. На тяхно място насадил сладка царевица.

Понастоящем земеделският производител се занимава с отглеждането на култури за по 70-80 дни.

„Повечето ми площи са със сладка царевица. Имаме и две оранжерии по 200 кв. метра. Там в момента съм засадил късни домати. Имам идеи за разширяване на стопанството, но нещо не мога да се спра на това какви оранжерии да се направят върху 5 дка“, споделя Неделчо Благов.

Фермерът разполага вече с поне 10 години опит в земеделието, но това му е втора дейност. Всичко стартира със собствени средства.

„Повечето ни оранжерии са като опитно поле. Правим си някакви експерименти, защото имаме един двор от 5 дка, искаме там да развием оранжерии. Още умуваме каква конструкция да бъдат – стъклени или полиетиленови. Има сега доста вносни оранжерии“, разказва за стопанството си Благов.



Той вижда бъдеще в селското стопанство.

„Другият ми бизнес е в хазарта. Там нещата са ясни. Има, няма работа, хората си играят. Искам да се занимавам обаче с производство на храни. Хората винаги имат нужда от нея. Щеш, не щеш трябва да ядеш“, казва зеленчукопроизводителят.

„След 5 години мисля, че ще се занимавам още повече със земеделие. Идеята ми е поне до 100 дка да стигне сладката царевица. Догодина ще правя експеримент – ще направя парници, в които ще гледам разсад, който след това ще изкарвам на полето, а не да се сее от семка. В кутийки мисля, че повече продукция ще се отгледа“, отговаря Благов, когато го питаме как се вижда след 5 години.

Планира да прави експерименти върху 2 дка земя.

„Ако станат нещата, ще мислим за добри посадъчни машини за садене от разсад. То дали ще се сади пипер, домат или царевица, проблем няма да има. Не мисля, че хората са пробвали този метод, но ние ще опитаме“, допълва фермерът.

Казва, че е имал възможности да отиде в чужбина, но е решил да остане.

„Работил съм в Земеделския колеж 10 години. Занимавал съм се със студентските бригади. Имаше възможност да отида където искам по света. Избрах да остана тук и затова трябва да се борим с тукашната обстановка. Там е много по-лесно, защото хората са изградили някакви принципи, спазват ги и работят. Тук е бурята Невада. Всеки ден изникват някакви неща, глупости и трябва да се решават,  а няма никой насреща, на който да разчиташ. Ето пресен случай преди двайсетина дни - в съседния двор имаше пожар. Застрахователят не иска да застрахова оранжериите ни. Къщата сме я застраховали, защото не дай се боже и там нещо да се случи. Ето преди няколко дни в Монтана изгоряха толкова къщи. Не се скъпим за 100-200 лв. за застраховка. По-добре да я има, отколкото да я няма. Не знаеш откъде какво ще дойде“, размишлява Благов върху предизвикателствата и трудностите в българското селско стопанство. Въпреки всичко вижда много потенциал в него. 



Фермерът е на мнение, че отглеждането на зеленчуци на открито е доста рисково предприятие.

„Не знам защо но напоследък природата е много променлива. На един познат 15 дка доматите бяха точно започнали да зреят и почерняха след един дъжд. Киселинен ли е, какъв е бил, всичко се скапа. Не искам да рискувам със зеленчуци на открито. По-добрият вариант е да са на закрито, защото един декар в оранжерия се равнява на 10 дка на открито по мои сметки“, казва още Благов.

Сред предимствата на този избор са още необходимост от по-малко хора, по-малко инвестиции, по-малко труд.

Проблем с работната ръка Неделчо Благов не среща, тъй като стопанството му не е голямо. Има край него съвестни хора от ромски произход, които работят със желание.

„Те знаят какво правят, защото с години това работят“, уточнява фермерът.

Наблюденията му сочат, че в последно време хората вече инвестират в съвременна хубава техника.

„На пазара вече има всичко. Не е като някога, когато се чудиш какво да купиш“, допълва той.