Пеньо Тодоров е земеделец. Стопанството му е 13 000 декара и се намира в село Боздуганово, община Раднево, област Стара Загора. Отглежда пшеница, царевица, слънчоглед, рапица и 3 000 декара с ориз. 
 
 
Той дарява средства за построяването на църква и в момента жителите на село Боздуганово очакват освещаването на храма. Пеньо Тодоров е добрият пример за това, че с много труд, упоритост и честност успешният агробизнес в страната ни е напълно възможен.
 
Защо ориз?
 
„Защото в нашия район почвите са пригодени за отглеждането му - има изградена инфраструктура – клетки и канална мрежа. Не всеки може да гледа ориз в България. Малко са селата, в които може да се отглежда тази култура – Старозагорски, Пазарджишки и Пловдивски регион, няма други оризови полета в страната", разказа Тодоров пред Фермер.БГ.
 
В село Боздуганово, още отпреди `89-та година, има изградени напоителни канали, отводнителни канали, клетки - необходими за отглеждането на тази култура. Клетките в стопанството на Тодоров са с различни размери – от 10 до 100 декара. 
 
Клетката трябва да е много равна, за да може водата да е навсякъде и на едно ниво. Всяка година подравняваме клетките със специални лазерни подравнители. За да гледаш ориз, трябва да имаш изградена инфраструктура“, коментира оризопроизводителят.
 
 
Подготовка на почвата и сеитба
 
„Отглеждането на ориз е много трудно. Дори хора, които имат оризови полета, не се занимават с ориз, защото той е няколко пъти по-скъпа култура от пшеницата. Може би 3 пъти по-скъпо е да отгледаш един декар ориз, отколкото един декар пшеница. Като се има предвид, че само водата на декар, която трябва да платиш е 70 лева, а има още препарати, семена, торове. Много скъпа култура е – за да произведеш един декар ориз са ти необходими около 300 лева“, каза още земеделецът. 
 
Той добави, че технологията е трудна, защото за много кратко време трябва да се свърши много работа. През месец април се започва с подготовка, защото тогава самата почва изсъхва - оране, подравняване на клетките, после пълнене на клетките с вода и до края на май оризът трябва да е засят. Сеитбата се извършва по няколко начина – с торачка, сеялка – използва се много малко, и със самолет, което е най-удобният, но по-скъп начин. 
 
„Един декар ориз се равнява на 4 декара почвена обработка спрямо другите култури. Така че ако имаме 3 000 декара, ние за кратко време сме обработили 9 000 декара“, допълни Тодоров.
 
 
Какво иска оризът?
 
„Оризът най-вече се нуждае от вода. Защото като всички останали култури, той иска и торене, и пръскане, обаче без вода абсолютно нищо не може да стане. Той живее във водата, винаги има около 20 см вода, която постоянно влиза от единия канал и излиза от друг. Така се получава движение на водата за да охлажда ориза“, каза оризопроизводителят.
 
Той сметна, че технологията по отглеждане на ориз продължава 4 месеца – от сеитбата до прибирането. 
 
Кои са вредителите?
 
„Оризът, като всички останали култури, страда от болести, неприятели, вредители. Пръскаме през цялото време за плевели, вредители - има щурци, мухи, гъсеници. Има много болести, които подтискаме постоянно с препарати“, обяснява земеделецът. 
 
Торене
 
По думите му торенето на ориза в повечето случаи се извършва със самолет, което е по-удобният и лесен начин, но и една скъпа услуга. 
 
Прибиране 
 
„Прибирането на ориза започва в края на месец септември, като 20 дни преди това му спираме водата, за да може да поизсъхне и почвата да придобие по-сух вид, за да може комбайна да го овършава“, каза оризопроизводителят.
 
Той добави, че е необходима специална техника за прибирането - комбайн, който е с вериги, за да може да върви в калните места. Оризът износва много машините и също така трябва специално покритие на самия комбайн.
 
 
Срещате ли проблем с работната ръка?
 
„Като навсякъде в България, във всеки сектор, работната ръка не стига, при мен също не прави изключение. Старая се да ги задържам по всякакъв начин и да ги обучавам. Пращам ги на курсове, получават големи заплати - по всякакъв начин се мъча да ги задържа, за да няма голямо текучество на хора“, допълва Тодоров.
 
Каква е работата на един оризоработник?
 
Земеделецът разказа, че механизаторите се занимават с оранта, култивирането, сеитбата, окопаването и жътвата. Самите оризоработниците се занимават с поддържането на водата в оризовите клетки и в каналите. Обикалят ориза и виждат нивото на водата - ако е паднало правят така, че да го вдигнат, а ако е вдигнато много - свалят нивото на водата.
 
„Имам постоянно назначени четирима оризоработници през цялата година, дори и когато няма ориз ги поддържам и плащам заплати, защото трудно се обучават тези хора, пък и не се намират", обяснява той.
 
Реализация на продукцията
 
Продукцията реализираме предимно на българския пазар, във фабрики в Белозем, Пазарджик и Пловдив. Често изнасяме и на турскския пазар, но в последните години има много трудна реализация, а цената става все по-ниска. Миналата година цената беше около 0,48 лв., а оризът трябва да е задължително около 0,60 лв., за да има някаква печалба и възвръщаемост", коментира Тодоров.
 
 
Субсидиите
 
Тодоров твърди, че в Гърция получават около 90 евро на декар ориз, а ние получаваме по 15 евро - колкото и за пшеницата. „Не можем да бъдем конкурентни с нашите колеги от Гърция и затова те внасят на много ниски цени ориз в България и нашата цена пада все повече и повече.
 
Държавата трябва непременно да обърне внимание към оризопроизводителите в България и да увеличи субсидиите, за да ни изравни с останалите държави в Европейския съюз, в противен случай аз ще го намалявам почти наполовина", категоричен е той.
 
Кое Ви амбицира?
 
„В земеделието се надяваме, че следващата година ще е по-дабра от предходната. Така вече станаха 25 години - все се надяваме, че ще стане по-добре и по-добре, а все не се случват нещата, но ние земеделците сме упорити хора", каза Тодоров. 
 
Каква е формулата за успешен агробизнес в България?
 
Упоритост, дисциплина и дисциплина – това е всичко, във всеки бизнес това е формулата – да си упорит и дисциплиниран, допълни производителят.
 
Накъде отива българското земеделие?
 
„В последните години българското земеделие достигна западното и мога смело да кажа, че даже сме го изпреварили. Новите технологии, семена, препарати и торове навлизат много бързо. Мога да кажа, че сме на челно място в Европа. Мисля, че има бъдеще в българското земеделие", заключи Тодоров.