Фермерите имат нужда от знания и информация, затова как да се грижат за земята си. Това каза Меглена Антонова, координатор на кампанията „Енергия и климат“.
 
„Понякога до фермерите или не достига информация затова или дори и да достигне тя не е точната и тази, от която те имат нужда. Вдъхновени от европейския обмен за млади хора Erasmus Plus, решихме да организираме фермерския обмен FarmErasmus, в който участие взеха общо 16 души от няколко европейски страни. След групирането двамата български фермера отидоха във Франция, а други двама в Белгия. Днес те са тук, за да разкажат за използваните практики и какво научиха след фермерския обмен“, допълни Меглена Антонова.
 
 
Невена Балъкова и Симеон Георгиев посетиха 5  ферми във Франция, като почерпиха опит и взеха практики. Невена се грижи за 20 крави и 20 коня. От скоро е земеделски стопанин и знае, че има много още какво да научи, а Симеон разполага с 3000 дка с различни житни, маслодайни и други култури. Също така има и 45 крави за мляко. Той вече прилага различни устойчиви техники като ротация на културите и отглеждане на протеинови култури и се интересува от преминаването към биологично земеделие.
 
„Това, което ни впечатли най-много бе ферма, второ поколение. Стопаните й отглеждат около 40 крави и обработват около 800 дка земя, като 500 дка са пасища. Интересното при фермата на Гилбардиер бе, че те са разделили пасищата на сектори. Животните им стоят 10 месеца навън, като се прибират единствено за доене. Във всеки един сектор говедата пасат по 3 дни, като за 20 дни преминават през всички сектори. След 20 дни отново животните се намират на първия сектор. Това е технология, описана по учебник“, обясни Симеон Георгиев.
 
 
По думите му тази технология се прилага от много време, а целта е получаване на по-качествено мляко и по-голям прираст. Фермерът разказа още, че благодарение на цялостната технология на отглеждане млякото на производителите е определено с трайност 5 дни, като при другите ферми, трайността е 3 дни.
 
„Фермата е биосертифицирана и произвежда около 6 тона мляко на година. Отглеждането по екологичен начин намалява добивите, но стопаните на фермата бяха наясно с това. Другото, което ми направи впечатление е, че никой там не мисли да дава продукцията си на мандри, кланици и т.н. Те са намерили път затова как сами да реализират продукцията си“, допълни той.
 
 
Невена и Симеон конкретизираха, че са се запознали с няколко начина за продаване на фермерската суровина. 
 
- Млекопункт в самата ферма
- Биомагазин, продаващ био храните на фермерите
- Фермерски пазари, в които продават дребни производители
- Продаване на продукцията в търговската мрежа и то не само на био магазини 
 
Те споделиха още, че цената на различните места е различна, като 88 цента е 1/литър мляко в нормалните магазини; 1 евро/литър във фермата и 1,20 евро/литър на фермерския пазар.
 
„Освен прясното мляко, произвеждат и кисело мляко. То е подобно на нашето, но по-гъсто. То се продава по същите нисши. Отделно остатъка се дава на прасетата. Там нищо не се изхвърля“, обясни още Симеон.
 
 
Повечето производители във Франция са сформирали кооперативи.
 
„Във Франция потребителите имат практика да заявяват директно на производителите желаните от тях количества мляко, месо, кашкавал, сирене и т.н предварително, като попълват определени бланки, с които заявяват и предплащат количества за 3 месеца напред. Има и други кооперативи, в които се заявява за 1 година напред, като рискът се поема от потребителя “, сподели Невена Балъкова.
 
Двамата фермери, участвали в обучението на Грийнпийс, споделиха още, че за автентичен и био продукт, се приема този, който е произведен на не повече от 20 км от магазина и е на 3 дни от датата на производство.
 
„Другото, което ни направи впечатление бе, че фермите там са оградени от 3 страни, с дървени стени. Затова, че фермата е такъв тип, фермата взима субсидии. Заради това, че животните са вътре и изпасват по наклонен терен, пак взимат субсидия. Затова, че пасищата са с храстовидна растително – взимат субсидия. Субсидиите за глава животно са като при нас, тези на площ, също са еднотипни, като нашите, но държавата ги стимулира с допълнителни национални помощи“, разказа Симеон. 
 
 
Що се отнася до програмите за подпомагане, всяка инвестиция, която е във фермата, държавата поема 30%. Няма точки, а инвестиционните кредити за 5 години са с 0,8% лихва, а 10-годишните с 0,5% лихва, коментира още фермерът.
 
„Всичко там е механизирано. Животните са на несменяема постеля, която се чисти 2 пъти в годината, през другото време само се трупа слама“, обясниха Невена и Симеон.
 
„Лично на мен ми направи впечатление техниката за смяна на пасищата на определен период. Това за нас ще е много полезно и аз ще се опитам да го приложа и в моето стопанство“, каза Невена Балъкова за Фермер.БГ.