Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.

Приемам
x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Естония и Италия залагат на реформи и нови инструменти за риск в новата ОСП

Част от директните плащания трябва да се прехвърлят към Втори стълб, а инструментите за управление на риска да се адресират към Първи, считат представители на двете страни-членки

Естония и Италия залагат на реформи и нови инструменти за риск в новата ОСП
Автор: Биляна Панчева, Фермер.БГ
Често, когато говорим за ОСП, става дума за подкрепа и пари, но същността е, че произвеждаме храна за европейския консуматор. Ние изнасяме над 70% от продукцията си в Европа. Това е основният пазар на Естония, натам потичат парите. Това заяви Олави Петрон от Министерство на селскостопанската политика на Република Естония по време на първия от серията дебати „ОСП след 2020 – Изборът на България“, който се проведе в Пловдив и беше организиран от Института за агростратегии и иновации и фондация ИнтелиАгро. 
 
 
„Влизайки в Европейския съюз (ЕС), фермерите в страната искаха само стабилност. Сега знаем, че единственото постоянно нещо е промяната. ОСП постоянно се променя. Вървим в правилната посока, но винаги има предизвикателства“, каза Петрон. 
 
По думите му реформите трябва да продължат и то в самата политика по отношение на пазара. Трябва да се осигури по-добра конкурентоспособност и да се развиват нови пазари, счита естонският специалист. 
 
„Вярваме, че трябва да има ясни правила за всички членове на ЕС и ограничено местно финансиране. Естония смята, че финансирането по Втори стълб трябва да бъде увеличено, като директните плащания трябва има, но част от тях е добре да се прехвърлят във Втори стълб като средства за справяне с риска“, заяви Петрон.
 
 
Според него е необходимо да се работи по ограничаване на кризите и да има инструменти за управление на риска. 
 
„Мерките за зелени плащания трябва да са по-гъвкави, по-достъпни и полезни. Смятаме, че трябва да се опростят процедурите по финансиране и да се редуцират административните пречки“, обясни естонецът и допълни, че частният сектор трябва да може да отговаря на търсенето на пазара. Също така естонската позиция е, че земеделските производители трябва да разполагат с фондове в случай на кризи. Друг важен момент е да се работи върху повишаване на конкурентоспособността на фермерите, отбеляза Олави Петрон . 
 
От своя страна представителят на италианското министерство на политиките по земеделие,храни и гори Франческо Тропеа заяви, че следващата ОСП се създава на фона на въпроси като миграционния проблем, модернизирането на индустрията и дигитализираната ера. 
 
 
Като част от приоритетите на Италия за ОСП след 2020 той посочи силен и адекватен бюджет за сектора. 
 
„Това е най-трудната задача за изпълнение. В момента Италия работи усилено върху поколенческото обновяване на сектора. В новата ОСП младите фермери трябва да бъдат приоритет не само по отношение на субсидиите“, обясни Тропеа. 
 
По думите му проблемите на младите фермери са свързани най-вече с финансирането и достъпа до земя. „За съжаление последният проблем не подлежи на решаване от самата ОСП, това е национален въпрос“, отбеляза италианският експерт. Той добави, че според Италия Първи и Втори стълб трябва да останат в ОСП, но да претърпят модернизиране. 
 
„При Първи стълб директните плащания са добър източник на подкрепа за фермерите. Те обаче трябва да станат по-гъвкави. Трябва да използваме повече инструменти за управление на риска. Те трябва да бъдат адресирани към Първи стълб, а не към Втори“, обясни италианецът, като конкретизира, че е необходимо инструментите на риска да се модернизират из основи.  
 
По думите на Тропеа интервенциите са инструмент на миналото. 
 
„Не се нуждаем повече от тях, за да се справяме с кризи. Трябва да се опитаме да ги решаваме с нови инструменти – не става дума просто за пари, необходим е по-добър мениджмънт на производството, по-добра организация и др.“, заключи той. 

 

© 2017 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Свързани новини
В Пловдив започна дебатът за ОСП след 2020
 
1648 са подадените заявления за плащане по Пчеларската програма
18.08.2017 | 2734 прочитания
1648 са подадените заявления за плащане по Пчеларската програма
ДФЗ ще преведе финансовата помощ след приключване на задължителните административни проверки, на внесените от пчеларите документи

Имате ли буферни ивици в стопанството си?

интервю
Работна ръка от чужбина – все по-привлекателна за малинопроизводителите Работна ръка от чужбина – все по-привлекателна за малинопроизводителите

Фермер.БГ разговаря с Божидар Петков за напояването, застраховането, загубите от градушката и работната ръка

news